я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
| ям
ям се
яма
ямб
ямбичен
ямбически
ямурлук
|
ям, ядèш, мин. св. я̀дох, прич. мин. св. деят. ял, пов. яж, несв., прех. 1. Приемам храна, храня се. Хей, хора, вий не сте ли гладни? Санке, слагай да ядем. Йовков. Веднъж тя ядеше намазана филия с мед и масло. М. Грубешлиева. || Употребявам храна, за да поддържам живота си; храня се. От една седмица ядем само варена царевица. Л. Стоянов. Тя изгуби охота и не можеше да яде. Елин Пелин. Нощем, щом месецът изгрееше, излизаха за храна. Ядяха раци от планинските потоци. Ем. Станев. || Мога да употребявам, одобрявам нещо за храна, обичам да се храня с нещо. Ама наистина ли има хора, които ядат жаби? Елин Пелин. 2. Прен. Разг. Изразходвам, харча, изхарчвам пари, имот и под., които обикн. не съм спечелил аз, които са собственост на другиго. Да оставя пари! Че да ги яде моят зет, а, Петър да ги яде. Йовков. 3. Прен. Разрушавам, разяждам. Чистото злато ръжда го не яде. Вазов. 4. Прен. Разг. В съчет. с лично местоим. във вин. пад. — страдам, измъчвам се от нещо. Жестока мисъл ни ядеше, че България ни е забравила. Вазов. Ставаше нещо с този човек, нещо го ядеше и го сушеше отвътре. Г. Караславов. ям се страд. □ Ни лук ял, ни на лук мирисал (погов.) — представя се, преструва се, че не знае нищо, че не е участвала в нещо. Нямам какво да ям (разг.) — нямам средства да живея, да се прехранвам. Ям бой (дърво) (разг.) — бият ме, наказват ме. Ям калай (разг.) — карат ми се, мъмрят ме за нещо. Ям хляба (на някого) (разг.) — а) Храни ме, издържа ме (някой). Падишахът иска да ги накара да работят, за да не ядат напразно хляба. Вазов. б) Отнемам средствата на някого, лишавам го от препитание. Хей, вий, богаташи и чорбаджии, вий ядете хляба на сиромасите! М. Кремен.
|