я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
| ям
ям се
яма
ямб
ямбичен
ямбически
ямурлук
|
я̀ма1 ж. Голяма дупка, изровена в земята; трап, ров. Печално гледат тез останки прашни, / тез срутени стени, грамади, ями. Вазов. Срещу тяхната къща пороищата бяха издълбали дълбока яма. А. Гуляшки. От дворовете се разнасяше миризма на помийни ями. Дим. Димов. Силажна яма. □ Въздушна яма (авиац.) — пространство, чиято температура и гъстота на въздуха са различни от тези на околната въздушна маса, което причинява смущения в движението на самолетите. Вълча яма (воен.) — леко покрита яма, обикн. със забити на дъното островръхи колове, за да спира нападението на неприятеля. Копая някому яма (разг.) — готвя му зло.
я̀ма2 ж. (тур.). Диал. Изгода, получена почти без труд, без усилия; облага, келепир. Докараха стада и овце, и говеда, но всичката тая стока не беше тяхна мъка, а яма, награбена в това смутно време. Йовков.
ямà ж. (тур.). Диал. Кръпка. Той държеше криво шило и голяма губерка и се готвеше да поставя мешинена яма на самара. Ем. Станев.
|