Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яр
ярд
яре
яребица
яребичен
яребичи
ярем
ярешки
ярина
ярка
ярко
ярко-
яркост
ярма
ярмомелка
яровизация
яровизирам
яровизиране
ярост
яростен
яростно
ярък

я̀ре, мн. -та, ср. Малкото на коза; козле. Тук от дворовете вряскаха ярета, мучаха крави. Ем. Коралов. □ От стара коза яре (разг.) — умен, хитър, опитен човек.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.