Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яр
ярд
яре
яребица
яребичен
яребичи
ярем
ярешки
ярина
ярка
ярко
ярко-
яркост
ярма
ярмомелка
яровизация
яровизирам
яровизиране
ярост
яростен
яростно
ярък

ярèм м. 1. Дървено приспособление, в което се впряга рогат добитък, за да тегли кола, рало и др. Кръстьо запрягаше воловете, извеждаше ги на улицата, закачаше поводите на ярема и тръгваше отстрани с остен в ръка. Г. Караславов. Колите се клатеха мудно, огъваха се под тежестта на товарите. Яремите скърцаха под напъна на силните животински шии. Кр. Велков. 2. Прен. Робство. Скоро яремът ще се разбие, / светата правда пак ще надвие! Вазов. Честният човек обича труда и затова не прекланя глава пред злото, не търпи ярем. К. Петканов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.