Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
як
яка
якав
якам
якане
яката
яке
якичка
якия
яко
якобинец
якобински
якост

я̀ко1 нареч. 1. Диал. Здраво: здравата. Детето се хвана яко за сукмана на баба си и тръгна. Елин Пелин. Бре, че яко си стегнал въжетата. Ст. Загорчинов. Старецът се приближи до него, стисна му яки ръката го потупа по рамото. М. Грубешлиева. 2. Диал. Много, твърде, твърде много. Ни е далек, ни е яко близо.

я̀ко2 съюз (цсл.). Остар. 1. За сравнение — като, както. Кажи ми защо влезе тука яко тат нощний? Вазов. Утре, щом чуеш, че идат студентите, ставай и се изпарявай яко дим. А. Гуляшки. 2. Защото, че. Блажени нищи духом, яко тяхно царствие небесно. Смирненски.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.