Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
як
яка
якав
якам
якане
яката
яке
якичка
якия
яко
якобинец
якобински
якост

якà ж. (тур.). Част от дреха, която е пришита или прикрепена около вратната извивка. Ходеше все хубаво облечен, с бяла яка и ярка връзка на нея. Дим. Талев. Тия нейни рокли винаги биваха дълги и широки, винаги със затворени яки и дълги ръкави. Д. Калфов. Ванко вдигна високо яката си срещу вятъра и с още разтуптяно сърце се запъти вкъщи. М. Грубешлиева. || Прен. Разг. Широк пласт пяна, който се образува в току-що налята чаша бира. И донеси една бира, добре наточена, с малка яка. А. Каралийчев. □ Хващам (някого) за яката — грубо, насила накарвам (някого) да направи нещо.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.