я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
| яз
язва
язвен
язвителен
язвително
язвителност
язвя
язда
яздач
яздачка
яздешком
яздитен
яздя
язе
язовец
язовина
язовир
язовирен
язък
|
я̀зва ж. 1. Рана от кожна болест. Вечерта ужасни язви обгорили слепите му очи — струпеи покрили черепа му. Н. Райнов. || Гноясала, инфектирана рана. Своето име им казал, но седмица после мълчал, / а телото му в язви и язвите гнойни течат. Вес. Георгиев. 2. Разг. Язвена болест. Язва имам, брат, — оплака се той. — Снощи, като ме хвана пак кризата, па ха! па де! Щеше да ме скъса. Хар. Русев. Стомашна язва. Язва на дванадесетопръстника. 3. Прен. Отрицателно, гибелно явление в обществения живот; злина, порочност, разложение. Гибелното влияние на Византия беше внесло в разслабената от вечни войни и вътрешни раздори държава и религиозната си анархия България биде най-много заразена от тая страшна духовна язва. Вазов.
|