Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
ят
ятаган
ятак
ятачка
ято
ятов

ятàк, мн. -ци, м. (тур.). 1. Лице, което помага на нелегални или партизани. Арестуваха го като ятак на нелегални. Г. Караславов. Ятаци бяха бабини Сусини. Тук бяха преспивали неведнъж партизани, тя ги беше прала и им бе месила прясна погача. Кр. Григоров. 2. Остар. Укривател на крадци, разбойници.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.