арома̀т - единствено число, нечленувано арома̀та - бройна форма арома̀тът - единствено число, членувано - пълен член арома̀ти - множествено число, нечленувано арома̀тите - множествено число, членувано
АРОМА̀Т м. 1. Приятна миризма; благоухание, благовоние. През отворения прозорец нахлуваше тихото шумолене на листата и опияняващия аромат на люляк от близката градинка. М. Марчевски, П, 225. Откъм лозята се носеше лек аромат на зеленина и прясна влага. К. Калчев, ЖП, 299. На площада насреща бяха наредени сергии с овощия, та и въздухът наоколо тежеше от сладкия аромат на зрели праскови, круши, ябълки, грозде, късни пъпеши. Д. Талев, ПК, 128. Во стаичката пръска аромат / оставена от тебе китка цвете, / тоз аромат душата ми в мечти / при теб унася, свидно мое дете. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 18. ● Обр. Неговата поема цяла благоухае и е напоена от аромата на народната песен. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 71.
2. Обикн. мн. Остар. Благовонни вещества, обикн. масла, смоли, корени; благовония. И тримата белобради влъхви взеха със себе си най-благовонните аромати, ливан, смирна и злато, за да ги поднесат пред люлката на благия цар. Ив. Вазов, Съч. ХI, 50. И тъй тези двамата, като снеха тялото, помазаха го с аромати. Н. Михайловски, ССИ (превод), 167. Тая част [Азия] на землята е най-богата с драгоценни камени, бисери, .. , аромати и животни. Ем. Васкидович, ПП (превод), 40.
— От гр. ἄρωμα, ἀρώματος ‘благовоние, благоуханни треви’.