ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: беззву̀чно - Наречие

Форми:

беззву̀чно -

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 безгласно - безмълвно - мълчаливо - беззвучно - безшумно
2 слабо - беззвучно - тихо - безшумно - глухо - сподавено - задавено - приглушено
3 безгласно - безмълвно - беззвучно - тихо - безшумно - нечуто - тихом (поет.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 беззвучно - звучно
2 беззвучно - звънко

Резултати от: Речник на българския език

БЕЗЗВУ̀ЧНО нареч. 1. Без шум, без звук или глас; безшумно, безгласно. По асфалтираните шосета беззвучно се плъзгат луксозни коли и изчезват зад позлатените решетки на летни дворци. К. Константинов, ПЗ, 152.
Седеше беззвучно на прага на колата, зад него лежаха два чувала с царевично брашно. Д. Фучеджиев, Р, 148.
2. С много глух, слаб глас; глухо, сподавено. Елена си зарови лицето в покрова и беззвучно зарида. Ст. Загорчинов, ДП, 166. — Не — каза тя беззвучно. — Аз ще остана тука. В. Геновска, СГ, 28. — Избягал ли е [Хилвулд]? Няма ли го в града?. . Княгинята затвори очите си. „Защо?“ - попита беззвучно. Ст. Загорчинов, ЛСС, 107.
Виж повече