безсра̀мен - единствено число, мъжки род, нечленувано безсра̀мния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безсра̀мният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безсра̀мна - единствено число, женски род, нечленувано безсра̀мната - единствено число, женски род, членувано безсра̀мно - единствено число, среден род, нечленувано безсра̀мното - единствено число, среден род, членувано безсра̀мни - множествено число, нечленувано безсра̀мните - множествено число, членувано
1 неблагоприличен - безобразен - невъзпитан - недостоен - неприличен - скандален - възмутителен - непристоен - безсрамен - срамен - нереден 2 мръсен (прен.) - неприличен - нецензурен - непристоен - безсрамен - срамен - циничен - вулгарен 3 груб - нахален - безсрамен - дързък - нагъл - безочлив - арогантен - безцеремонен - брутален - безпардонен (книж.) - дебелоок (разг.) - нахакан (разг.) - тепегьоз (разг.)
БЕЗСРА̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който няма чувство за срам, който не се срамува; безочлив, нагъл. А тя, като че на инат, още по-лошава и по-безсрамна става. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 50. Тези младежи по всичко си приличаха: и по косите, и по облеклото, и по приказките. Бяха дръзки, нахални и безсрамни. Сп. Кралевски, ВО, 57. Безсрамен лъжец.
2. Който показва, изразява липса на срам; безочлив. Кьосето държеше главата си леко привдигната и гледаше с широко отворени очи. Погледът му беше особен — открит, любопитен, безсрамен. А. Дончев, ВР, 32. Безсрамна усмивка. Безсрамен отговор.
3. За действие, постъпка и др. — който нарушава нравствените норми, който се върши без срам.