дѝвен - единствено число, мъжки род, нечленувано дѝвния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член дѝвният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член дѝвна - единствено число, женски род, нечленувано дѝвната - единствено число, женски род, членувано дѝвно - единствено число, среден род, нечленувано дѝвното - единствено число, среден род, членувано дѝвни - множествено число, нечленувано дѝвните - множествено число, членувано
1 прелестен - очарователен - обаятелен - чаровен - пленителен - дивен - омайващ - омаен (поет.) - шармантен (книж.)2 великолепен - възхитителен - прекрасен - прелестен - чуден - чудесен - пленителен - дивен (поет.)
ДЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който притежава или в който има нещо необикновено, изключително, предизвикващо удивление или възторг; прекрасен, прелестен, чуден, омаен.
Старият ловец, който въздъхна, почна да ми разказва спокойно и равно, с глас, който сякаш извираше из самото му сърце, дивна легенда за тия самодивски скали, които се виждаха в небето. Елин Пелин, Съч. I, 104. Планинското гърло .. цепеше дълбоко навътре планината, като изненадваше на всяка минута погледа с нови картини, една от друга по-дивни и по-внушителни. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 68. Вълшебник беше и човекът с дългите бели коси, който с пръчица в ръка сякаш привикваше дивните звуци на златоцветните инструменти! П. Славински, МЗК, 38. Млада майка запява за дивен юнак, / който носел сърце непокорно и смело. Мл. Исаев, О, 7.Виж повече