пленѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано пленѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пленѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пленѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано пленѝтелната - единствено число, женски род, членувано пленѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано пленѝтелното - единствено число, среден род, членувано пленѝтелни - множествено число, нечленувано пленѝтелните - множествено число, членувано
1 прелестен - очарователен - обаятелен - чаровен - пленителен - дивен - омайващ - омаен (поет.) - шармантен (книж.)2 пленителен - покоряващ - магнетичен (прен.)3 великолепен - възхитителен - прекрасен - прелестен - чуден - чудесен - пленителен - дивен (поет.)
ПЛЕНЍТЕЛЕН, -лна, -лно,
мн. -лни, прил. Който силно привлича, пленява, предизвиква възхищение; обаятелен, очарователен, чаровен, завладяващ, пленяващ. Привлекателността ѝ — .. — идеше не толкова от нейната пленителна външност, колкото от оня вътрешен чар, който се излъчваше от нея. М. Кремен, РЯ, 318. Те [реките] носят огромна стопанска полза. Освен това те са една от най-пленителните природни хубости. Б. Русев, ЖНР, 5. По челото ѝ и по бузите ѝ, в една пленителна безредица, падаха свилени кичури от кестенява коса. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 33. Той пак беше се загледал в кавалджиите, следеше мелодията, която се разливаше нашироко, плътна, сладкозвучна, пленителна. Й. Йовков, Ж 1945, 113-114. И винаги с препълнено сърце, / пленителна, смирена и покорна, / ти плакала си — влюбена и морна. Хр. Ясенов, Събр. пр, 44.Виж повече