очарова̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано очарова̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член очарова̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член очарова̀телна - единствено число, женски род, нечленувано очарова̀телната - единствено число, женски род, членувано очарова̀телно - единствено число, среден род, нечленувано очарова̀телното - единствено число, среден род, членувано очарова̀телни - множествено число, нечленувано очарова̀телните - множествено число, членувано
1 прелестен - очарователен - обаятелен - чаровен - пленителен - дивен - омайващ - омаен (поет.) - шармантен (книж.)
ОЧАРОВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който очарова, в който има или който излъчва очарование; чаровен, прелестен, пленителен. — Ето Оборище!.. Напреде ни се представи такава очарователна картина, на която дълго време не можахме да са нагледаме. З. Стоянов, ЗБВ I, 402.