обая̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано обая̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член обая̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член обая̀телна - единствено число, женски род, нечленувано обая̀телната - единствено число, женски род, членувано обая̀телно - единствено число, среден род, нечленувано обая̀телното - единствено число, среден род, членувано обая̀телни - множествено число, нечленувано обая̀телните - множествено число, членувано
1 прелестен - очарователен - обаятелен - чаровен - пленителен - дивен - омайващ - омаен (поет.) - шармантен (книж.)
ОБАЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Очарователен, привлекателен. Боян Пенев беше един от редките културни мъже на страната ни.. И тембърът на гласа му — топъл, мек, — и думите му — някак закръглени.. — всичко това правеше от него един обаятелен събеседник. К. Константинов, ППГ, 343.
По заник слънце Витоша придобива особено обаятелен вид. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 6.Виж повече2. Който може да обайва, да покорява емоционално. Дори в неизбежните мигове на размисъл много често хуманното и обаятелното учение му изглеждаше утопично. Д. Фучеджиев, Р, 228. Неговата безпримерна решителност и обаятелните му патриотически песни бяха в състояние да трогнат и най-заспалите му слушатели. З. Стоянов, ЗБВ I, 168.