обая̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано обая̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член обая̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член обая̀телна - единствено число, женски род, нечленувано обая̀телната - единствено число, женски род, членувано обая̀телно - единствено число, среден род, нечленувано обая̀телното - единствено число, среден род, членувано обая̀телни - множествено число, нечленувано обая̀телните - множествено число, членувано
1 прелестен - очарователен - обаятелен - чаровен - пленителен - дивен - омайващ - омаен (поет.) - шармантен (книж.)
ОБАЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Очарователен, привлекателен. Боян Пенев беше един от редките културни мъже на страната ни.. И тембърът на гласа му — топъл, мек, — и думите му — някак закръглени.. — всичко това правеше от него един обаятелен събеседник. К. Константинов, ППГ, 343.