ома̀ен - единствено число, мъжки род, нечленувано ома̀йния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ома̀йният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ома̀йна - единствено число, женски род, нечленувано ома̀йната - единствено число, женски род, членувано ома̀йно - единствено число, среден род, нечленувано ома̀йното - единствено число, среден род, членувано ома̀йни - множествено число, нечленувано ома̀йните - множествено число, членувано
1 прелестен - очарователен - обаятелен - чаровен - пленителен - дивен - омайващ - омаен (поет.) - шармантен (книж.)
ОМА̀ЕН, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. 1. Който омайва, очарова, пленява с красотата си или други свои качества; пленителен, прекрасен, прелестен, очарователен, чаровен, обаятелен.
Хубостите на речните падове и на горските глушини и потоци даряват омайни гледки, от които мъчно се откъсват очите. Ст. Станчев, ПЯС, 18. Нейната омайна усмивка грее като слънце, защото е озарена със светлината на безкрайната ѝ обич към Ива и към нейното малко дете. БР, 1931, кн. 6, 182. Тихият вечерник.., притаил дъх, ослушал се е и той в омайната песен на кавала. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 2. Тук царуваше вечна пролет и въздухът бе напоен с омайния мирис на теменуги и рози. Св. Минков, РТК, 182. Родна реч, омайна, сладка, / що звучи навред край мен; / реч на мама и на татка, / що говорим всеки ден. Ран Босилек, Р, 23.See more2. Диал. В съчет. с б и л к а (б и л е), т р е в а. Който има магическо действие. — Как няма да погине — оня проклетник Дойчин я отрови! — С какво я отрови? — Ами с какво — с омайно биле! К. Петканов, ОБ, 9. — Вуте, Вуте, не ще те огрее, / истина съм самодивско пиле. /- Че те ловим със омайно биле. Елин Пелин, Съч. V, 121. — Билките са разни, дъще: има за лек, има и за омайване.. — Донеси ми .. от омайните! Н. Каралиева, ЗБ, 23-24. Двама старци запалиха във вилата огън, гориха сяра и омайна трева.. Когато отвориха, намериха усойницата умряла. Л. Михайлова, Ж, 29.