звъ̀нък - единствено число, мъжки род, нечленувано звъ̀нкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член звъ̀нкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член звъ̀нка - единствено число, женски род, нечленувано звъ̀нката - единствено число, женски род, членувано звъ̀нко - единствено число, среден род, нечленувано звъ̀нкото - единствено число, среден род, членувано звъ̀нки - множествено число, нечленувано звъ̀нките - множествено число, членувано
ЗВЪ̀НЪК, -нка, -нко, мн. -нки, прил. 1. За глас, смях, песен и под. – който е ясен, силен, обикн. приятен за слуха; звънлив, звучен.