звънлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * звънлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член звънлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член звънлѝва - единствено число, женски род, нечленувано звънлѝвата - единствено число, женски род, членувано звънлѝво - единствено число, среден род, нечленувано звънлѝвото - единствено число, среден род, членувано звънлѝви - множествено число, нечленувано звънлѝвите - множествено число, членувано
ЗВЪНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За глас, смях, песен и под. – който е ясен, силен и приятен за слуха; звънък, звучен, мелодичен.
Широкият, постлан с неравни камъни училищен двор, .. ечеше от звънливи гласове. Ем. Коралов, ДП, 57. Тя се кискаше със своя чист, весел, звънлив смях, който топеше сърцето ми. Г. Райчев, Избр. съч. II, 25. В неподвижния въздух се носеше някъде отдалеч проточена, звънлива мелодия. К. Константинов, НЗХ, 57. Над главите им се издигна чучулига и заизвива звънливата си песен. К. Петканов, ЗлЗ I, 135. Език свещен на моите деди, / .. / Разбра ли някой колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива? Ив. Вазов, Съч. II, 47.Виж повече2. Който издава силен, отчетлив звук, звън; звънък. Звънливият плясък по бузата екна из кафенето. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 90. Тя се спусна към Цанка просълзена и го цалуна по челото с една звънлива, дълга и мълчалива цалувка. Ив. Вазов, Съч. VII, 121. Милена се зададе с нови, звънливи менци. К. Петканов, СВ, 65. Зън-зън .. / Наковалнята звънлива / присмехулка върла хлопа. П. К. Яворов, Съч. I, 8.