звънлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
звънлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
звънлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
звънлѝва - единствено число, женски род, нечленувано
звънлѝвата - единствено число, женски род, членувано
звънлѝво - единствено число, среден род, нечленувано
звънлѝвото - единствено число, среден род, членувано
звънлѝви - множествено число, нечленувано
звънлѝвите - множествено число, членувано
ЗВЪНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За глас, смях, песен и под. – който е ясен, силен и приятен за слуха; звънък, звучен, мелодичен.