звънлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * звънлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член звънлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член звънлѝва - единствено число, женски род, нечленувано звънлѝвата - единствено число, женски род, членувано звънлѝво - единствено число, среден род, нечленувано звънлѝвото - единствено число, среден род, членувано звънлѝви - множествено число, нечленувано звънлѝвите - множествено число, членувано
ЗВЪНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За глас, смях, песен и под. – който е ясен, силен и приятен за слуха; звънък, звучен, мелодичен.