еклѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * еклѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член еклѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член еклѝва - единствено число, женски род, нечленувано еклѝвата - единствено число, женски род, членувано еклѝво - единствено число, среден род, нечленувано еклѝвото - единствено число, среден род, членувано еклѝви - множествено число, нечленувано еклѝвите - множествено число, членувано
ЕКЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който ечи, отеква; ековит.
Дори екливите удари на дърварските топори, които доскоро не даваха покой на ехото в цялата долина, неусетно секнаха, като че ли изведнаж се удавиха в дълбокото бяло безмълвие на тежката зима. Г. Русафов, ИТБД, 86. Шумът — това е гласът на необузданата радост на съществуването.. Затова той [Вазов] обича да говори за лудото цвъртене на врабците .., за екливото бучене на гърмящите потоци. БР, 1931, кн. 3, 84. Защо са гръмнали клепала екливи / във Търново славно и целий народ / търчи на рояци шумливи / към светата Лавра с високия свод? Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 49.See more2. Който способства да се образува екот, ехтеж; ековит. Клисурата изново става грандиозна и влакът се пъхва в скалисти и екливи теснини. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 36. Вятърът се превърна на веявица, която с голяма сила забуча из екливите самотии на развълнуваната и настръхнала гора. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 29.
3. Обикн. за глас, песен, смях — звънлив, звучен. Гласът на малката читателка — в началото бистър и еклив като медно звънче — колкото повече се приближаваше до края на книгата, толкова по-често започна да се задавя от бликналите из дълбочините на потресеното ѝ детско сърчице сълзи. Г. Русафов, ИТБД, 110. Глъхне надалеч в простора еклива жетварска песен. Ил. Волен, МДС, 214. Но тя .. не вземаше участие ни в разговора, ни в смеха на момите, който избухваше от време на време висок, силен, еклив. Елин Пелин, Съч. III, 48. Аз си купих кокичета [от младите шопкини], но смехът отнасят с тях си; .. такъв еклив, здрав, жизнерадостен смях. Ив. Вазов, Съч. IХ, 166.