изгова̀рям - първо лице, единствено число, сегашно време изгова̀ряш - второ лице, единствено число, сегашно време изгова̀ря - трето лице, единствено число, минало свършено време изгова̀ряме - първо лице, множествено число, сегашно време изгова̀ряте - второ лице, множествено число, сегашно време изгова̀рят - трето лице, множествено число, сегашно време изгова̀рях - първо лице, единствено число, минало несвършено време изгова̀ряхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изгова̀ряхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изгова̀ряха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изгова̀ряше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изгова̀ряй - второ лице, единствено число, повелително наклонение изгова̀ряйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изгова̀рящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изгова̀рящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изгова̀рящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изгова̀ряща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изгова̀рящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изгова̀рящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изгова̀рящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изгова̀рящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изгова̀рящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изгова̀ряйки - деепричастие изгова̀рял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изгова̀рялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изгова̀рялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изгова̀ряла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изгова̀рялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изгова̀ряло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изгова̀рялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изгова̀ряли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изгова̀рялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изгова̀рян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изгова̀ряния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изгова̀ряният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изгова̀ряна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изгова̀ряната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изгова̀ряно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изгова̀ряното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изгова̀ряни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изгова̀ряните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 изговарям - изричам - издърдорвам (разг.; пренебр.) - издрънквам (разг.; пренебр.) - избръщолевям (разг.; неодобр.) - изплещвам (разг.; неодобр.) - изплямпвам (разг.; неодобр.) - изръсвам (разг.; неодобр.)2 казвам - изговарям - изричам - произнасям
- 1. изговарям
- - През зъби, изговарям
ИЗГОВА̀РЯМ, -яш, несв.; изговòря, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Изказвам, предавам чрез устна реч някаква мисъл, съобщение и под.; изричам. Матьо сгъна заповедта и я скри в един от вътрешните джобове на палтото си. След това изговори бавно, със сключени вежди и с твърд блясък в очите: – Стамате, ако това стане, значи, че не сме работили както трябва. Д. Ангелов, ЖС, 238. Камен бързо записваше в тетрадката новините, като изговаряше тихо и възбудено някои по-важни пасажи от телеграмите на Москва или Лондон. К. Ламбрев, СП, 203. А аз се отпуснах назад, покрих с длан лицето си и почувствувах, че ако изговоря още една дума – ще се разплача: толкова тежко, толкова страшно ми беше! Др. Асенов, СВ, 122. Си отиде на шарена чешма, / изговори чобан да сборуа: / – Отдели се, руса Ангелино, / да не ти сечем глава до рамена! Нар. пес., СбНУ XXIX, 106.Виж повече2. С обст. поясн. Изричам по определен начин отделен звук, съчетание от звукове или дума в членоразделна реч; произнасям, артикулирам. Наричаха го Стъргача, защото изговаряше мъчно буквата „р“. Където имаше „р“, той нарочно натъртваше да покаже, че може да я изговори. Ем. Коралов, ДП, 10. Тя изговаряше натъртено г-то. М. Грубешлиева, ПИУ, 161. Дори там, където имаше пряка реч, където им бях казала да изговорят думите изразително, тя особено старателно изви гласа си. Л. Александрова, ИЕЩ, 269. Наблизо са развалините на изгорялото село Ашака Ени Севендекли. Рядко някой от войниците може безпогрешно да изговори това странно и много сложно име. Й. Йовков, Разк. I, 5. – Да не би да са заловили пак някой от ония твърдоглавци? Госпожа Кети особено небрежно изговори това „твърдоглавци“, с което даваше да се разбере, че и тя разбира от политическите борби. X. Русев, ПС, 49.
3. Казвам, разказвам, споделям някаква мисъл, текст от начало до край, изцяло или изведнъж, много бързо; изприказвам. Може да се каже, че той изговори цялото съдържание на „Полезни съвети на деятелите по живот“ и „Настолна книга за осигурителния представител“. Й. Йовков, ПГ, 145. – Здравейте! – каза момчето; то се вълнуваше и бързаше да изговори много неща наведнъж: – Най-после! Не мога да ви видя. Ив. Венков, ХКН, 111.
4. Диал. Давам отговор на зададен въпрос; отговарям. Па го [Андо] праша стара Мица / дали дойде на визета. / Изговори, проговори: / – Не сум дошел на визета, / я сум дошел на давия. Нар. пес., СбНУ XXIX, 44. А он си им изговаря: / – Нити мисля бой да бия, / нити мисля лов да ловя, / нело мисля да си ида, / да си ида доле в поле, / доле в поле Овче поле. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ ІІ, 200. изговарям се, изговоря се страд. Съгласните звукове се изговарят при много по-тесен отвор на устата. Те се образуват, като въздушната струя среща в устната кухина някаква преграда, образувана от езика или от устните. Л. Андрейчин и др., БГ, 8. Вашите имена с ужас и отвращение щат да са изговарят от потомството. НБ, 1876, бр. 20, 78.