изплу̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изплу̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изплу̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изплу̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изплу̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изплу̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изплу̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изплу̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изплу̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изплу̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изплу̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изплу̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изплу̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изплу̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изплу̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изплу̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изплу̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изплу̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изплу̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изплу̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изплу̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изплу̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. изплувам
- - Изплувам отгоре като зехтин
Виж повече- - Изплувам отгоре като масло
ИЗПЛУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Издигам се, появявам се на повърхността на вода или друга течност, излизайки от нея или иззад нещо; изплавам. За моя изненада вървите се разпуснаха, камъкът се изхлузи и отиде към дъното, а аз само с няколко движения на ръцете и краката изплувах над водата. М. Марчевски, ОТ, 69. Той се хвърли във водата с главата напред, изплува, направи малък кръг и стъпи на краката си. Ем. Манов, ДСР, 415. Неочаквано откъм островчето изплува една черна рибарска лодка, която бързо се втурна към мене. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 127. При стоене по-големите капчици на емулсиите бързо се отделят. Така маслото изплува над водата. Хим. V кл, 1950, 35– 36. // С плуване излизам от воден басейн на бряг. Но лисицата издебнала майката, хвърлила се върху нея и захапала шията ѝ. Чичо Стойо се развикал да изплаши лисицата, но тя не изпуснала плячката си – изплувала с нея на брега. П. Славински, МСК, 95. l Обр. Край стената отдясно с мъка се промъкваше еснаф. Той успя да изплува до естрадата, важно поздрави членовете на комитета и като седна на един от запазените столове, скръсти ръце и се приготви да слуша. Ем. Станев, ИК I и II, 61.
2. Прен. Появявам се, ставам виден, след като съм бил скрит зад нещо; забелязвам се, очертавам се. По пътя се чу трополене. Зад високите царевици изведнаж изплува каруца, запътена към селото. К. Константинов, СЧЗ, 94. Слънцето изплува като огромно кълбо над далечните планини. Л. Стоянов, X, 73. Когато луната изплуваше от някой тъмен облак и блясваше със златния си диск, виждаха се грамадните вълни, които връхлитаха връз парахода. Г. Белев, КВА, 326. Далеч някъде зад хълмовете изплува Керванката и затрептя. А. Каралийчев, ПС І, 118. l Обр. Божура слезе надолу, стигна до самия край на скалата, приседна на колене и се наведе. Във водата, като огледало, изплува образът ѝ. Й. Йовков, СЛ, 68.
3. Прен. За чувство, образ, спомен – появявам се в съзнанието, мислите, въображението на някого. В душата му се надигаше гняв и мъка, обидата изплува с нова сила в съзнанието му. Ем. Станев, ИК I и II, 308. Пред очите му изплуваха образите на майка му и Дафина. К. Петканов, В, 243. Събитията и случките изплуваха в паметта ми. Кл. Цачев, СШ, 70. Цял един отминал живот изплува пред хаджията, върна мъката и радостите на трийсет години и сграбчи сърцето му в шепите си. П. Константинов, ПИГ, 79. Неволно се замислих за миналото и в съзнанието ми внезапно изплува оная далечна есенна вечер, когато го бях видял в кухнята наметнат с бойната си куртка. Л. Станев, ПХ, 125.
4. Прен. Излизам, измъквам се от някакво трудно положение, успявам да надвия трудностите. – Брат ти завърши ли? – Завърши... – Значи, изплувахте? – Почти... Както се казва, взехме и ние да си насмогваме на харча... Др. Асенов, СВ, 108. Имаше си и той някаква мъка, все нещо като че беше против него, но въпреки това аз бях сигурен, че кога да е, ще изплува и ще се подреди. Л. Станев, ПХ, 10. – Ние сме вече сиромаси и ще живеем пак на тясно. – Оттук нататък всички ще помагате в дюкяна, та дано изплуваме някак си! – прибави тате. Г. Белев, ПЕМ, 55. Стана ми болно тогава за безсилието ѝ сама, без компромиси, да изплува над слабостите и грешките си. Л. Александрова, ИЕЩ, 260.
◊ Изплувам отгоре като зехтин (масло). Разг. Обикн. неодобр. Надделявам, излизам победител без загуби и неприятности от някакво трудно положение. – Към което и крило да се присъединиш, искаш ли да изплуваш отгоре като масло, първом трябва с висок глас да заявиш на света, че сме народ от варвари, неспособен да се управлява сам. Ц. Родев, ЕТК [еа].
– Друга (диал.) форма: и з п л ѝ в а м.