ЛЕКСИТ


Основна форма: изпра̀щане - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

изпра̀щане - единствено число, нечленувано
изпра̀щането - единствено число, членувано
изпра̀щания - множествено число, нечленувано
изпра̀щанията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 изпращане - безоблачен
2 изпращане - ведър
3 изпращане - ясен
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ИЗПРА̀ЩАНЕ, мн. -ия, ср.

Отгл. същ. от изпращам и от изпращам се. Грижите на вуйчо му не отиваха по-далеч от постоянното изпращане на малкия по негова работа. Кр. Велков, СБ, 9. Лошо ме изпратиха всички. Баща ми, друг път разговорлив, на изпращането нито се пошегува, нито се засмя. Л. Александрова, ИЕЩ, 5. Полудата на бунта не е била тука по-малка, отколкото другаде, и тука са го предшествували войнишки обучения, левове на калпаците, ексцентрични униформи на въстаниците, изпращания борците на позициите със сълзи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 98. Изпращане на писма и телеграми.

– Друга (диал.) форма: изпрàтане.

Виж повече