изпъ̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време изпъ̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време изпъ̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време изпъ̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време изпъ̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време изпъ̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време изпъ̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпъ̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпъ̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпъ̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпъ̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпъ̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпъ̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀ждайки - деепричастие изпъ̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпъ̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпъ̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпъ̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпъ̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпъ̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпъ̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗПЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; изпъ̀дя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Накарвам грубо, заставям някого да се отстрани, да се махне от някъде; изгонвам. Като се върнеше вкъщи, той я набиваше хубаво, изпъждаше я навън и сам се затваряше и заспиваше кралимарковски сън от цяло денонощие. Й. Йовков, ПК, 35. Малко преди да затворят дюкяна тая вечер, Илия Чибук изпъди навън слугата. Д. Талев, СК, 97. После тръгна без особена охота на училище. Не му се учеше: често го изпъждаха от клас, че се бунтувал, изказвал се на глас. П. Михайлов, МП, 127. Кучеглавият изгледа жената и стареца и се обърна към стражаря с остър тон: – Какво искат тия хора? – Дошли да молят... арестували сина им... – Изпъди ги веднага! Д. Ангелов, ЖС, 55–56. Когато идваха кожухарите и шивачите у бай Василеви, жена му изпъждаше момчетата: – Еснафът има работа. Вас да ви няма тука! Да се не пречите! Д. Габе, МГ, 24. Нели и Лили, тихи и мирни, седят в най-тъмния ъгъл на миндера и уж четат. Страхуват се да ги не изпъдят от кухнята, а толкова искат да чуят какво ще стане. В. Бончева, АП, 127. Ако та изпъдят от едни врата, ти похлопай на други. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 26. // Отстранявам някого от някъде завинаги, обикн. от населено място, държава и под., без да има възможност да се връща. – Искат да я [Албена] изпъдят, да отидела в друго село. Й. Йовков, А, 69. – Ние, другари, искаме да съборим мръсното фашистко правителство и да изпъдим от нашата земя проклетите хитлеристи. Д. Ангелов, ЖС, 258. Право който казва, през девет села го изпъждат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 74. // Принудително карам член от семейството, обикн. съпруг или съпруга, да напусне семейния дом и семейството завинаги. Около Великден се чу, че Паун се разделил с жена си – изпъдил я или пък тя сама избягала от него. Г. Райчев, ЗК, 235. – Стига си се безпокоила за твоя Пейчо. Колкото е твой, толкова е и мой! – Пак ли го изпъди? – Е, добре, изпъдих го! К. Петканов, П, 73. – Не ми са синове; еднаж да си дойде Здравко от служба, всичко нему ще препредам. Тези ще ги изпъдя, да вървят, където видят. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 249. – Така ли? Не съм болен аз! Не съм болен, ами се престорих на болен да ти видя човещината!... Да ви е да изпъдя Благунка, а? Мислех, ама сега ще има да вземате вече! Вас ще изпъдя. Ил. Волен, ДД, 32.Виж повече2. Прен. Лишавам, уволнявам някого от определена работа, служба. Живял в село богаташ скъперник. Измъчвал той своите ратаи. Изпъждал ги, преди да дослужат. Заплата им никога не плащал. СбХ, 53. – Когато изпъдиха тебе от школьото, що се изпомъчи владиката да ни натрапи пак гръцки даскал. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 33. Той и в София го спохождаше сегиз-тогиз: за да му се оплаче, че го изпъдили несправедливо от учителство и че пак мисли да се залови за кундурджилъка. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 124. Мина не мина време, изпъдиха и този директор и назначиха друг. // Принудително отстранявам някого от определено занимание или участие някъде или в нещо. – Знаете ли? Нашият халосник го изпъдили из Одеската гимназия! Ив. Вазов, Съч. X, 169. Изпъдили го от кръжока за много отсъствия. Δ Изпъдиха вратаря от отбора поради лоша дисциплина. изпъждам се, изпъдя се страд. Вмъкналата се вкъщи змия се изпъжда с дим от сърнени рога. Ст. Загорчинов, ДП, 453.