ка̀ня - първо лице, единствено число, сегашно време ка̀ниш - второ лице, единствено число, сегашно време ка̀ни - трето лице, единствено число, минало свършено време ка̀ним - първо лице, множествено число, сегашно време ка̀ните - второ лице, множествено число, сегашно време ка̀нят - трето лице, множествено число, сегашно време ка̀них - първо лице, единствено число, минало свършено време канѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време канѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение ка̀нихме - първо лице, множествено число, минало свършено време канѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време ка̀нихте - второ лице, множествено число, минало свършено време канѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време ка̀ниха - трето лице, множествено число, минало свършено време канѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време ка̀нех - първо лице, единствено число, минало несвършено време ка̀неше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ка̀нехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ка̀нехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ка̀неха - трето лице, множествено число, минало несвършено време канѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ка̀нещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀нещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ка̀нещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ка̀неща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀нещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ка̀нещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀нещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ка̀нещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ка̀нещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ка̀нейки - деепричастие ка̀нил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие канѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ка̀нилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие канѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ка̀нилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие канѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ка̀нила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие канѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ка̀нилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие канѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ка̀нило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие канѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ка̀нилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие канѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ка̀нили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие канѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ка̀нилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие канѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ка̀нел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ка̀нела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ка̀нело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ка̀нели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ка̀нен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ка̀нения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ка̀неният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ка̀нена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ка̀нената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ка̀нено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ка̀неното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ка̀нени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ка̀нените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. каня
- - Не съм канил с <конска> бъклица
Виж повече- - С бъклица, каня
- - С жълта буклия, каня
- - С половин уста, каня
КА̀НЯ1 ж. Дневна граблива птица от семейството на ястребите с вилообразно изрязана опашка, извита човка и дължина на тялото до 70 см. Milvus. —
Червената каня, както и всяка друга хищна птица, си има свое землище, в което ходи на лов. В него не пуща никакъв друг съперник. Ем. Станев, ПГВ, 90. Заслужават внимание и полезните грабливи птици, към които принадлежат черната каня, керкенезът, .., и др., които масово унищожават вредните гризачи. Пр, 1952, кн. 5, 80. Канята е разпространена в Азия, Африка и Австралия, а само два вида се срещат в Европа.Виж повечеКА̀НЯ2 ж. Диал. Много висок слаб човек. Я го повиж, колчава си е каня. Т. Панчев, РБЯд, 156.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
КА̀НЯ3, мн. няма, ж. Ракия от захарна тръст, която се приготовлява в Южна Америка. Пием каня .. и мате. Б. Шивачев, ПЮА, 112.
КА̀НЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. С обст. поясн. за място или със следв. изр. със съюз да. Моля, призовавам някого да дойде или да се яви някъде с определена цел. Веднага пратиха Хаджият да каже на учителките, че ги канят на вечеря. Й. Йовков, ПГ, 91. — Прелестни са домашните концерти. .. Канят ме често в легациите. Ст. Л. Костов, Г, 70. Той вече не ходеше у дома му .. От своя страна и Спиро Андреев .. престана да го търси и кани у дома си. Д. Ангелов, ЖС, 170. Сега те стояха един срещу друг. Същият този човек го канеше сега, Молеше, настояваше да се върне пак там, в Борово. Кр. Велков, СБ, 10. Каня в клуба. Каня на театър.
2. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Предлагам на някого да направи нещо, да вземе участие в нещо. На няколко пъти Киро се опита да го разговори, както по-рано, канеше го да си свие цигара от кутията му — Тъкачев се извиняваше, бързаше. Г. Караславов, ОХ I, 116-117. Макар че всички хора ходеха за вода на блатото по някакъв свой негласен войнишки наряд, Кръстников нито веднъж не отиде там с баката, въпреки че бойците всеки ден по няколко пъти настойчиво го канеха. П. Вежинов, НС, 46. Оркестърът засвири валс, младите кадети, в своите черни мундири, избръснати, със загладени коси, се втурнаха да канят момичетата. Д. Габе, МГ, 103. Кака Мара канеше неотдавнашния си доброволен помощник: — Ха влез де, ела да се нахраните с другаря ръководител, че тогаз ходи, където си тръгнал. Ст. Марков, ДБ, 339. — Барабанът би, Ахмачево било засипано! ! Цялото село от няколко деня е потънало в снега и няма известие какво е станало. Канят, които искат, да отидат да го разровят. Ив. Карановски, Разк. I, 4. Ние зафанахме начесто да ги каним да си починат. Ив. Вазов, Съч. XII. 98. Каня да седне. // Предлагам на някого да пие нещо, да вземе от някакво ястие. — Чух го [Славян Дойков], като канеше работниците с вино. „Вземете, вика — аз черпя“. Д. Ангелов, ЖС, 101. — Пийнете, учителке — подкани Глаушев, като видя, че Руменова не посягаше към чашата си .. — А не каниш невестата си — усмихна се пред себе си Ния и дигна своята чаша. Д. Талев, ПК, 210. Войникът не чака да го канят втори път и почна да яде и ядеше с голям апетит. Й. Йовков, Разк. I, 208. Каня с баница. Каня с чай. // Призовавам някого да разкаже, да разкрие нещо. Върху баща ми се хвърляше вина, че е държал оръжие в къщата си, и канеха ме, .., да кажа какви са били оръжията и колко. К. Величков, ПССъч. I, 9.
3. С друго същ. с предл. за или със следв. изр. със съюз да. Предлагам на някого да се заеме с нещо (с някаква служба, дейност и под.). — Не. Учител няма да стана. Чудно ми е защо сега ме каните, а не ме поканихте по-рано за учител. Д. Талев, ЖС, 290. Лесинг се връща в 1765 год. отново в Берлин, а една година по-късно му се съобщава, че основателите на новия Хамбургски национален театър го канят за драматург със заплата осемстотин талера. Я. Янев, бр. 1931, кн. 6, 186. Той продължава да сърба кафето и ме пита дали е вярно, че ме канели да стана директор във Винпром. К. Калчев, ДНГ, 122. — Ти си щял да се жениш и да сватбуваш, а аз съм дошел, като луд, да те каня да ратуваш. Ив. Вазов, Съч. XIV, 47. Каня за председател. Каня за професор.
4. Прен. С друго същ. с предл. за. За природа, кът, място — зова, привличам, мамя за нещо; примамвам. Изворът блика на завет, в една падинка, покрай буковата гора. И се разлива широко, кани за почивка на полянката. Ст. Станчев, ПЯС, 25. О, Българио! Богата си, .. Имаш ти богати простори за труда: ти си арена, която кани за широка деятелност. Ив. Вазов, Съч. IX, 147. каня се страд. Всяка година стават тържествени събрания .., на които се канят и външни гости. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 157. Болен се не пита — кани се. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 52.
◊ Не съм канил с <конска> бъклица някого. Диал. Пренебр. Съвсем не съм викал, не съм канил някого специално.