мота̀я - първо лице, единствено число, сегашно време мота̀еш - второ лице, единствено число, сегашно време мота̀е - трето лице, единствено число, сегашно време мота̀ем - първо лице, множествено число, сегашно време мота̀ете - второ лице, множествено число, сегашно време мота̀ят - трето лице, множествено число, сегашно време мота̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време мота̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време мота̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време мота̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време мота̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време мота̀ех - първо лице, единствено число, минало несвършено време мота̀еше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мота̀ехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мота̀ехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мота̀еха - трето лице, множествено число, минало несвършено време мота̀й - второ лице, единствено число, повелително наклонение мота̀йте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мота̀ещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мота̀ещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мота̀ещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мота̀еща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мота̀ещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мота̀ещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мота̀ещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мота̀ещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мота̀ещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мота̀ейки - деепричастие мота̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мота̀лия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мота̀лият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мота̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мота̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мота̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мота̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мота̀ли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мота̀лите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мота̀ел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мота̀ела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мота̀ело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мота̀ели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мота̀н - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие мота̀ния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие мота̀ният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие мота̀на - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие мота̀ната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие мота̀но - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие мота̀ното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие мота̀ни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие мота̀ните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 навивам - намотавам - мотая 2 бавя (нещо) - забавям - мотая - протакам - провлачвам - порточвам 3 бавя (някого) - размотавам (разг.) - мотая (разг.) - мотам (разг.) - разтакавам (разг.)Виж повече4 мотая - разтакавам (разг.) - въртя - разигравам - разкарвам (разг.)5 мотая (разг.) - заблуждавам - залъгвам - лъжа - мамя - лъготя (разг.) - баламосвам (разг.) - ментя (разг.) - пързалям (разг.)
МОТА̀Я, -а̀еш, мин. св. -а̀x, несв., прех. 1. Навивам прежда, конци и др., обикн. на мотовилка. На майка си, която мотаеше прежда на язлъка, можа да каже откъслечно, ..: — Тате ще ме пребие. Т. Харманджиев, КЕД, 159. И все нещо работи: или мотае, седнал до пещта, или бързо върти чекръчето и суче цеви. Т. Влайков, Пр I, 136. Ела да видиш сега жътва как се жъне .. Мирчо доби нови сили, а Пенка като да мотаеше прежда от вретеното, тъй бързаха ръцете ѝ. Кр. Григоров, Н, 37. Когато мотаят с мотовилка, пазят да не докачат с върха ѝ някой неженен (..), защото не щял да се ожени. СбНУ VI, 89.
2. Движа ту в една, ту в друга посока (ръце, глава и др.), обикн. поради силна възбуда, смущение, заболяване и др.; моткам. Беше малко приведен напред, с много дълги, силни ръце, не можеше да се заседи спокойно на едно място и току мотаеше по всички посоки дългите си ръце. Д. Талев, ЖС, 224. „Недостоен съм, в смрад съм потънал, напразно се мъча за изцерение и не вярвам, не бива да бъда простен ..“ — пъшка и мотае глава. Ем. Станев, А, 88. Сакакушев мяташе дългите си ръце, .. Митруш подсвиркваше с гордо вдигната глава. Третият мотаеше крака. Д. Добревски, БКН, 107. Върви рунтав козел с голяма брада, рогове си мотае, брада си тръси. Д. Манчев, БЕ II, 34.
3. За вятър — правя нещо да се движи в различни посоки, в кръг; въртя. Острият северен ветрец мотаеше по улиците снежен прах. Х. Русев, ПЗ, 124. В покрайнините / мотае вятър снежните кълба. Бл. Димитрова, Л, 187. Вятърът мотае / бял снежец отвред. Под снежеца — лед. Т. Харманджиев, Худ. С I (превод), 480.
4. Прен. Разг. С крат. форма на лич. местоим. във вин. Ненужно, обикн. нарочно бавя някого, губя времето му и преча да му се уреди, свърши някаква работа; въртя, разтакавам, моткам. Виновен съм! Мислех да ви мотая с тази инсталация барем една седмица. ВН, 1960, бр. 2704, 4. Тръгнаха по странични улички; свиха по една, .. — Слушай, Тони — поде морякът, — стига си ме мотал. ВН, 1960, бр. 2667, 4. // Ненужно, обикн. нарочно бавя, забавям или отлагам извършването на някаква работа; протакам. Рекоха [гушанци] преди няколко години, че ще направят кооперация и я направиха. Колко разкарвания — .., мотаха преписката с месеци, докато най-после им разрешиха. Ст. Даскалов, БМ, 29.
5. Прен. Разг. С кратка форма на лич. местоим. във вин. Не казвам истината, съзнателно заблуждавам някого; лъжа, разигравам, играя, моткам. Игра ме той, лъга ме, мота ме на воденицата, колкото си искаше я! Й. Йовков, А, 141. Искам да знам дали действително вината е в строителите или Талимкова нарочно ме мотае. ВН, 1960, бр. 2633, 4.
6. Непрех. Диал. С предл. пο. Ходя безцелно, скитам, шляя се; мотая се, моткам се.— Чорбаджийката нам де била излязла — чунким тя май не си гледа къщата, обича май да мотай по сокаците. Д. Войников, КЦ, 57. — Язък за парите. Сега ми е дошел учен, че защо ми е, кога не кабули нито на чорбаджия да отиде, нито на дюгеня ми да седне. — Той са учи, аз харчих с ниет, че челяк же стане, а той .. хаймана и половина: целий ден мотай по улиците с френцките чапкъни. Д. Войников, КЦ, 3. мотая се страд. от мотая (в 1 знач.).
МОТА̀Е МИ СЕ несв., непрех. Разг. Повръща ми се, повдига ми се, бърка ми се.
МОТА̀Я СЕ несв., непрех. Разг. Неодобр. 1. Ходя, движа се някъде, обикн. без определена цел; моткам се, размотавам се, разтакавам се, шляя се. Искам от вас да спазвате дисциплината и да не се мотаете из казармения двор без работа. Ем. Станев, ИК III, 183. Дечурлигата и жените, които се мотаеха из харманите, помислиха че това е реквизиционна команда. Г. Караславов, ОХ II, 143. Аз се мотая известно време край витрините и тайно се радвам, че тук не са изложени разни дразнещи неща за ядене. Б. Райнов, ДВ, 172. От двайсетина съдебни кандидати, които се мотаеха из безбройните зали и коридори на съда, тоя младеж беше наистина най-стегнатият, най работливият. Д. Калфов, Избр. разк., 275.
2. Движа се непосредствено пред нещо или някого и преча на движението му; моткам се, пречкам се. Кученцето весело припкаше наоколо и се мотаеше из краката на старицата. К. Калчев, ДНГ, 126. — Не се мотай из краката ми .. Какво зяпаш? К. Калчев, ПИЖ, 23. Томов караше бърже, настигаше Минчо Жеков и щеше да го изпревари, ако колелото на Жеката не се мотаеше пред тях и не му отнемаше пистата. Ст. Поптонев, НСС, 110. Той каза нещо грубо по адрес на един моторист, който се мотаеше пред колата. Ст. Христозова, ДТСВ, 134.
3. За мисъл, идея — изпълвам съзнанието, мисленето на някого, обикн. натрапчиво или хаотично. Когато нещо непрестанно се мотае в главата ти и когато имаш до себе си готов слушател, трудно е да устоиш докрай. Б. Райнов, ДВ, 8. Борис излезе като замаян. В неговото съзнание се мотаеха различни мисли, различни предположения, различни проекти. Г. Караславов, ОХ I, 265.
4. Неодобр. Бавя се, губя време, без да свърша, направя нещо полезно или това, което е нужно; моткам се, мотая се. Времето вървеше бавно, проточено, лениво. Иван и Петето се бавеха в кухнята, стягаха се, .. Старата взе да се безпокои. Ето пладнина ще стане, а те още се мотаеха. Г. Караславов, Тат., 251. Надзирателят вече чукаше с ключа по железните перила и викаше: — Влизай по килиите! Не се мотай, че ще намериш карцера. Ем. Манов, ПЯ, 22.
◊ Главата ми се мотае. Разг. Имам световъртеж, губя равновесие и ми е лошо.