ЛЕКСИТ

Основна форма: първопричѝна - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

първопричѝна - единствено число, нечленувано
първопричѝната - единствено число, членувано
първопричѝни - множествено число, нечленувано
първопричѝните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 начало - причина - корен (разг.) - източник - извор (книж.) - първоизточник - първопричина

Резултати от: Речник на българския език

ПЪРВОПРИЧЍНА ж. Книж. Първа, основна, изходна причина за нещо. —

Биха ме и туй то! .. — Ами как така, бе джанъм? Трябва да има причина. Първопричината на нещата трябва да се знае. Чудомир, Избр. пр, 245. Липсата на обработваема земя и наличието на буйни реки — ето първопричината за зараждането на занаятите. Ив. Коларов, Е, 7.

Виж повече