ѝзточник - единствено число, нечленувано ѝзточника - бройна форма ѝзточникът - единствено число, членувано - пълен член ѝзточници - множествено число, нечленувано ѝзточниците - множествено число, членувано
1 информатор - осведомител - уведомител (книж.) - източник (книж.)2 начало - причина - корен (разг.) - източник - извор (книж.) - първоизточник - първопричина
ЍЗТОЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Това, което дава началото на нещо, от което излиза, произлиза или се добива нещо.
Телата, които издават звук, се наричат източници на звука. Физ. VIII кл, 1965, 3. Множество изследования са доказали на учените мъже, че почти сичките вулкани изхвъргат из своите кратери лава; а сичкото това ни доказва, че тие добиват своето начало из един източник. ДБ 3, 26. Топлинен източник. Енергиен източник. Светлинен източник.Виж повече2. Място, от което се добива, получава или доставя нещо. Народът по тия места е многоброен, земята е богата, но нейните богатства стоят неизползувани, така че за нас тия страни ще бъдат широк пазар и източник на всякакви богатства. Д. Талев, ПК, 123. Напоследък всички бяха свършили парите и само благодарение на Големия, който неизвестно от какви тайни източници все още намираше тютюн, можеха вечерно време да напълнят чибучетата си. Ст. Дичев, ЗС I, 232. Левски прибягва до всички източници за снабдяване с оръжие: купуване еднолично и организационно от вътрешния и външния пазар. Г. Бакалов, Избр. пр, 186. Те [горите] са източник на дървесина, а от друга страна влияят благотворно на климата. РД, 1960, бр. 7, 3. Но сякъде в долищата намериха златен пясък и златни зърна и това беше доволно доказателство за намерванието на богати източници от тая руда в гористите места. П. Кисимов, ΟΑ Ι (превод), 81. Суровинен източник. Минерален източник.
3. Книж. Писмен паметник, документ, от който се черпят данни, обикн. за научно изследване; извор. Той [Иречек] е роден историк. Предпочита старите източници пред новите книги. Обича късите изречения и точния израз. А. Каралийчев, ПГ, 186. Основен и безценен източник за живота и делото на Апостола остават писмата и другите документи, които имаме запазени от него. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. Той [Лилиев] много старателно се подготвяше за статиите и докладите – събираше книги, четеше, проучваше, радваше се, когато попаднеше на сериозни източници. Н. Лилиев, Съч. III, 429. Освен собствените си наблюдения за написването на историята Паисий използува и редица книжовни източници. Лит. X кл, 87. За жалост, всички тези събития [татарските нашествия] са ни известни почти изключително от византийски източници. Б. Ангелов, ЛС, 89.
4. Обикн. със съгл. опред. Човек, който дава някакви сведения, съобщава за нещо; информатор. – Вчера научих, че другарят X. бил направил редица критически бележки по спектакъла... От сигурен източник научих това, от най-достоверен източник. Др. Асенов, СбСт, 183–184. – Не се съмнявам, че отново ще потвърдите всичко пред мен. – Разбира се, беим. Всичко е истина! – Това научихме и от други източници! А. Христофоров, А, 264. На всеки гостенин новината се разказваше повторно – като се започваше най-напред с източника. Това беше обикновено „близко на управляващите кръгове лице“, някой офицер от щаба на дивизията, телеграфист от Кюстендил, който се сношавал направо със София. М. Кремен, Б, 158. От верни източници са говори, че щом пламне войната, 60 000 души казаци ще тръгнат през Сърбия за София, Ниш. НБ, 1876, бр. 50, 197.
5. Прен. С предл. на. Причина, която определя съществуването или проявата, изявата на нещо. Редингота и семейството му живееха към края на града, в една малка паянтова къща, чийто наем, плащан нередовно, беше източник на постоянни раздори между учителя по латински и собственика ѝ. Д. Димов, Т, 66. Д-р Симидов и д-р Момчилов я преглеждат внимателно, но и двамата не могат да открият източника на скритата треска. М. Кремен, РЯ, 201. Ненапразно тъкмо тук се е подвизавал Демир баба и водата в близкия извор се е смятала години наред източник на здраве и берекет. С. Северняк, ОНК, 126. Занимаването с любима работа винаги е източник на радост. Псих. X кл, 65.
6. Остар. Извор. Източниците, които извират из земята, имат в сичките времена на годината еднаква топлина или еднаква студенина. ДБ 3, 15. Ако на некое място са появи изобилен източник и ако водата, която изтича из него, не намери място да изтече в някоя река, в някое езеро или в някое море, то на това място се образува блато. Знан., 1875, бр. 15, 233. Скромната речица шуртеше си по обикновено. Студен ветрец, който идеше откъм нейните източници, напомняше ни, че трябва да правим разлика между полето и влажната долина. З. Стоянов, ЗБВ I, 405. Най-приказен, най-светъл беше / нарцис на Парките оброк, / той често над лика си бдеше, / огледан в източник дълбок. Т. Траянов, Съч., 87.
◊ Възобновяем <енергиен> източник. Обикн. мн. Спец. 1. Източник на електрическа или топлинна енергия, който не се изчерпва в процеса на тяхното получаване (напр. слънчева енергия, вятърна енергия, водна енергия, геотермална енергия, растителна и животинска биомаса и др.). Тенденцията в Европейския съюз е да се насърчава електропроизводството от възобновяеми източници. Кап., 2005, бр. 13 [еа]. Към 2020 година 30% от цялата енергия ще е от възобновяеми източници: вятър, слънце, биомаса. Земя, 2008, бр. 161 [еа]. 2. Съоръжение или устройство, чрез което се добива електрическа или топлинна енергия от такива източници (напр. ветрогенератори, слънчеви колектори и др.). И други екоорганизации се обявяват против ядрената енергетика и лобират за преминаването към възобновяеми енергийни източници. Нов., 2008, бр. 14 [еа].
ѝзточник ∆ Възобновяем <енергиен> източник. Вж. възобновяем.
източник (комп.) - source