разсъ̀дък - единствено число, нечленувано разсъ̀дъка - бройна форма разсъ̀дъкът - единствено число, членувано - пълен член разсъ̀дъци - множествено число, нечленувано разсъ̀дъците - множествено число, членувано
РАЗСЪ̀ДЪК, мн. -ци, м. 1. Способност да се разсъждава, да се мисли логически, умно; разум, ум.
Но аз не обичам да мисля още от малък. Някога майка ми казваше тъжно: „Ти синко, не си глупав. Памет имаш, разсъдък нямаш!“ С. Северняк, ИРЕ, 169. Разсъдъкът ражда силата да действуваш съгласно интересите си. Ем. Манов, БГ, 194-195. С такива доводи ние побеждавахме последните колебания на ония, които се опитваха още да си служат с разсъдъка си. К. Величков, ПССъч. І, 17. Разсъдъкът му [на Стан] губеше яснотата си, мислите се помрачаваха и .., той разбираше, че над него виси едно тежко, неизличимо прегрешение. Г. Райчев, Избр. съч. І, 143-144. Това е страшно, ужасно чувство. То прави човека да си изгубва ума, то затъмнява всичките други чувства, заслепява разсъдъкът, кара човека да презира и приличие, и чест. В. Друмев, И, 16.Виж повече2. Способност на човека да възприема, да осъзнава правилно, обективно действителността; съзнание, ум. Отведнъж разсъдъкът ме остави .. В мене се пробуди дядо ми от преди три милиона години. Елин Пелин, Съч. ІІ, 194-195. Разсъдъкът бавно разпръскваше полумрака на лудостта. И най-после дойде моментът, в който Мария съзна отново предишната си личност. Д. Димов, Т, 191. Всичките му нравствени факултети оживяха сега: паметта, разсъдъкът, самолюбието, в един миг се изостриха и проясниха до най-висша степен. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 124. В минути на неминуема опасност разсъдъкът коварно напуща човека и само един сляп инстинкт за самосъхранение замеща [замества] всичките му други нравствени сили. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 17. В казармата, сред заспалите войници, лежеше гърбом с широко разкрити очи и с безсилен разсъдък Никола Попов. А. Страшимиров, Съч. І, 225. Двойнственият характер на възприятието изпъква още и в теорията на Канта за материята и формите на сетивността .., които изразяват устройството на нашия собствен разсъдък. БР, 1931, кн. 8, 299. Дали всичко в нас е дело на разума. Аз мога да обсъдя дадено положение и да реша как е най-добре да постъпя; тук безспорно същественото е съзнанието, разсъдъкът. ПН, 1932, кн. 4, 49. Този въпрос може да се смята съвършено ясен за всеки човек с нормален разсъдък.
3. Способност да се възприема, да се осъзнава действителността адекватно, реалистично, без заблуждения; съзнание, разум. Но интересните и умните неща, .., в поезията губят значение, защото в нея дири храна не нашият хладен разсъдък, а жадното за омая чувство. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 169. Тя не можеше напълно да си обясни сегашните му любовни излияния, които я зашеметяваха и отнемаха разсъдъка ѝ. К. Калчев, СТ, 213. Той не е никакъв мечтател и романтик, .. а човек на обективното мислене и трезвия разсъдък. А. Гуляшки, Л, 258. Ще да е мъчно на разумен човек, на човек със съвест и със здрав разсъдък да гледа и търпи пред себе си такова унижение на човешкото достойнство. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 146. Аз зная, че разсъдъка студен / не ще ме нивга спре да не мечтая. К. Христов, ВС, 57. // Способност да се мисли спокойно, трезво, реалистично, без да се дава превес на чувства, въображение и под. Все още в постановките на новите пиеси, които се играят през тоя сезон, не е постигнато онова съзвучие на въображение и разсъдък, към което театърът се стреми. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 338. В замяна на разсъдъка у него простото българско чувство говореше. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 116. Разсъдъкът на европейския човек бил лишен от величието на душата. Фак., 2003, кн. 5-6 [еа].
◊ Губя (изгубвам / изгубя, загубвам / загубя) разсъдък; губя <си> (изгубвам си / изгубя си, загубвам си / загубя си) разсъдъка. 1. Преставам да преценявам, да мисля обективно, обикн. поради някакво силно чувство, преживяване. Тържеството току-що бе свършило .., но Лина не зърнах, а тъй много исках да я видя. Не, аз губех разсъдък, не владеех постъпките си. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 115. Тя така го гледаше още при първата им среща, щото той изпита необяснимо смущение .. В нейно присъствие губеше .. разсъдък. Ив. Карановски, Разк. І, 129. Той, който беше на границата да загуби разсъдъка си, отново си възвърна предишното спокойствие и хладнокръвие. 2. Побърквам се, полудявам. — Аз бих желал да яхна коня, с който дойдох в твоето царство. — Къде е той? — На покрива на палата. Царят изгледал учудено княза и извикал: — Ти вече губиш разсъдъка си, нещастнико! Може ли кон да стои на покрива? Св. Минков, ПШ, 113. Замъглявам / замъгля се (помрачавам / помрача, размътвам / размътя) разсъдъка на някого. Разг. Ставам причина някой да загуби способността си да преценява реално, обективно действителността. Неутолима жажда за мъст само изпълваше цялото му същество, .., помрачаваше разсъдъка му. Й. Йовков, Ж 1945, 170. Обаятелният блясък и новостта на предприятието, гледано през призмата на въображението, замъгляваше разсъдъка им. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 46. Замъглява ми се / замъгли ми се (помрачава ми се / помрачи ми се, размътва ми се / размъти ми се) разсъдъкът. Разг. Губя способност да преценявам реално, обективно действителността, обикн. поради силни чувства, преживявания или под въздействието на алкохол, наркотик и под. От тия шеги, а може и по друга някоя причина, у Аго, .., още повече се помрачаваше разсъдъкът му и той захващаше да върши какви не глупости. Й. Йовков, АМГ, 16-17. Здрав (хладен) разсъдък. Способност за логично, последователно мислене, без влияние от емоции и обстоятелства. Здравият разсъдък и волята, .., заместяха се у Цонка от поривите на първото впечатление. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 63. В мъжа преобладава волята, силата, хладният разсъдък; в жената — нежността, обичта. ПН, 1934, кн. 3, 33. Имам (нямам) разсъдък. Обикн. като въпрос или възклицание. За изразяване на неодобрение, че някой постъпва глупаво, необмислено, неразумно. — Ти разсъдък имаш ли, как може да постъпваш така?
— Друга (остар.) форма: р а з с у̀ д о к.