Основна форма: интелѐкт - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

интелѐкт - единствено число, нечленувано
интелѐкта - бройна форма
интелѐктът - единствено число, членувано - пълен член
интелѐкти - множествено число, нечленувано
интелѐктите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 ум - разум - разсъдък - интелект (книж.) - глава (разг.) - мозък (разг.) - акъл (разг.) - пипе (разг.; пренебр.) - пипка (разг.; пренебр.)

Резултати от: Речник на българския език

ИНТЕЛЀКТ

м. Книж. Мислителната и познавателната способност на човека. Сарафов имаше не само талант. Имаше и интелект, т.е. простичко казаноум. Ст. Грудев, ББ, 98. Поезията е първостепенен двигател в обществения живот и покрай изпитваната наслада обогатява интелекта и упражнява влияние върху цялостния живот на човека. Б. Ангелов, ЛС, 10. Той [Борис] беше само едно морално нищожество, безплодна и дребна душа, оскъден интелект, способен само към безскрупулни търговски операции. Д. Димов, Т, 316. Тя не знаеше какво ще постигне, но знаеше какво гони. И спекулираше с всичкосъс своя интелект, с душата си, със самото си тяло. А. Страшимиров, Съч. V, 385.

Изкуствен интелект. Компютърна технология, която позволява на машина, обикн. робот да изпълнява задачи, които изискват човешки интелект, като способността да разбира реч, да учи, да решава проблеми, да разпознава картини и др. Машината отдавна бе готова. Натъпкана с всевъзможни сензорни устройства, изкуствени интелекти и автомати за работа дори на Юпитер и Сатурн, тя бе развила почти равните интелектуални възможности на учени от висока класа. Л. Дилов, ДИС [еа]. Японската агенция за проучване на Космоса вече публикува първите сериозни проекти за създаване на станции на Луната. Предвижда се станциите да бъдат създавани от роботи, притежаващи изкуствен интелект. К, 1989, кн. 8 [еа].

– От лат. intellectus ‘понятие, разбиране’ през рус. интеллект или нем. Intellekt.

Виж повече