у̀м - единствено число, нечленувано ума̀ - единствено число, членувано - непълен член умъ̀т - единствено число, членувано - пълен член умовѐ - множествено число, нечленувано умовѐте - множествено число, членувано у̀ма - бройна форма
- 1. ум
- - Акъл море, ум брич
Виж повече- - Акъл море, <ум бръснач>
- - Бие ме ума ми
- - Бия се с ум
- - Бия си ума
- - Близко до ума
- - Близо до ума
- - Блъскам си ума
- - Бъркам ума
- - Бъхтя си ума
- - Вадя от ум
- - Взема ми се/вземе ми се ума
- - Вземам/взема на ум
- - Вземам/взема ум
- - Вземам/взема ума
- - Виж му ума, та му крой аба
- - Виж му ума, та му крой за дома
- - Виж му ума, та му скрой долама
- - Виж му ума, та му скрой шапка
- - Виж му ума, чу му купи гайда
- - Виж му ума, че му крой калпак
- - Влача се по ума
- - Влиза ми/влезе ми в ума
- - В лудия ум
- - Водя се по ума
- - Врязвам се/врежа се в ума
- - В ума ми е
- - В (на) ума си
- - Вървя по ума
- - Вързан в ума и в ръцете
- - Върти ми се в ума
- - Гледай му ума, че му скрой чалма
- - Грабвам/грабна ума (умовете)
- - Губя си ума
- - Губя ума и дума
- - Да не ти зашия <и> ума
- - Дойде умът, ама си пойде кумът
- - Докарвам/докарам на ум
- - Докарвам си/докарам си на ум
- - Докарвам/докарам ума <в главата>
- - Дохожда ми/дойде ми друг ум
- - Дохожда ми/дойде ми на ум<а>
- - Дохожда ми/дойде ми ума <в главата>
- - Дохожда ми/дойде ми ума в куфалницата
- - Дохождам/дойда на ум
- - Дохождат ми/дойдат ми триста ума
- - Един ум за зиме ли, за лете ли
- - Един ум за събота ли, за неделя ли
- - Забърквам/забъркам ума
- - Завъртявам/завъртя ума
- - Загубвам/загубя <и> ума и дума
- - Загубвам си/загубя си ума
- - Замръкнал ми е ума
- - Записвам си/запиша си едно наум
- - Запрехвърлям през ума си
- - Зашъл ми е ума
- - Зная си ума
- - Идва ми друг ум
- - Иде ми (идва ми) на ум<а>
- - Идва ми (иде ми) ума <в главата>
- - Избивам/избия от ума
- - Избивам си/избия си от (из) ума
- - Изваждам/извадя от ум
- - Изваждам си/извадя си от (из) ума
- - Изветрял ми е ума
- - Изгубвам изгубя <и> ума и дума
- - Изгубвам си/изгубя си ума
- - Изкарвам/изкарам от ум
- - Изкарвам си/изкарам си от (из) ума
- - Изкарвам си/изкарам си ума
- - Изкарвам/изкарам ума
- - Изкипял ми е ума
- - Излиза ми/излезе ми от (из) ума
- - Излиза ми/излезе ми ума
- - Изпарява ми се/изпари ми се от ума
- - Изпил съм си ума
- - Изскача ми/изскочи ми из (от) ума
- - Изскоква ми/изскокне ми ума
- - Изфирясва ми/изфиряса ми от ума
- - Изфирясва ми/изфиряса ми ума
- - Изхвръкна ми/изхвръкне ми из (от) ума
- - Изхвръква ми/изхвръкне ми ума
- - Изщуква ми/изщукне ми из (от) ума
- - Изял съм си ума
- - Изял съм си ума в гладното <време>
- - Имам кокоши ум
- - Имам на ум
- - Имам <си> едно на ум
- - Имаш ли ум
- - Каквото ми дойде на ума
- - Кукувица ми е изпила ума
- - Къде (де) ти е ума
- - Лесен от ума
- - Махам си (махвам си/махна си) от (из) ума
- - Минава ми/мине ми през ума
- - Мотае ми се в ума
- - Мръдвам/мръдна с ума си
- - Мръднал с ума си
- - Мътя ума
- - Набивам се/набия се в ума
- - На вейка ми е ума
- - На един ум съм
- - На какъв ум съм
- - Наливам/налея ум <в главата>
- - На слаб ум
- - На същия ум съм
- - Натъпквам/натъпча ума в главата
- - На (в) ума ми е
- - На ум<а си>
- - На някакъв ум съм
- - На нечий ум съм
- - На ум съм станал
- - Не ми излиза от ума
- - Не ми тежи ума
- - Не ми увира/уври ума
- - Не съм с всичкия си <ум>
- - Не съм с ума си
- - Не съм с целия си <ум>
- - Ни дума, ни ума
- - Нямам ум <в главата си>
- - Нямам ум за една пара
- - Нямам ум за пет пари
- - Обръщам/обърна ума
- - Омотавам/омотая ума
- - Опичам си ума <в главата>
- - Остава ми/остане ми в ума
- - Отива ми/отиде ми от ума
- - Отива ми/отиде ми ума
- - Патка ми е изпила ума
- - Повеждам се/поведа се по ума
- - Повличам се/повлека се по ума
- - Помня си ума
- - Поразмърдва ми се/поразмърда ми се ума
- - Посбирам/посбера ума
- - Пощуква ми/пощукне ми ума
- - Пребивам/пребия с ум
- - Прекарвам/прекарам през ума си
- - Прехвърлям/прехвърля през ума си
- - Пробила му се е шапката от ум
- - Разбърквам/разбъркам ума
- - Размърдва ми се/размърда ми се ума
- - Размърдвам си/размърдам си ума
- - Размътва ми се/размътя ми се ума
- - Размътвам/размътя ума
- - Разсипвам се/разсипя се от ум
- - Сбирам си/сбера си ума <в главата>
- - Сбирам/сбера ум
- - Сбирам/сбера ума <в главата>
- - Сврака ми е изпила ума
- - С всичкия си ум
- - С всичкия си <ум> ли съм
- - Сече ми ума
- - Сече ми ума като бръснач
- - С какъв ум
- - С кой ум
- - С кокоши ум
- - Слагам/сложа ума на мястото
- - Слагам си/сложа си на ум<а> (в ума)
- - Смила ми/смеле ми ума
- - Стига ми/стигне ми ума
- - С ума ли съм
- - С целия си <ум> ли съм
- - Събирам си/събера си ума <в главата>
- - Събирам/събера ума <в главата>
- - Събирам/събера ум <и разум>
- - Треква ми/трекне ми през ума
- - Тръгвам/тръгна по ума
- - Турям си/туря си (турвам си/турна си) на ум<а> (в ума)
- - Уйдисвам/уйдисам на ума
- - Ум<а> да ти отнесе
- - Ума ми е в гъза
- - Ума ми е в задника
- - Ума ми е в краката
- - Ума ми е влязъл в краката
- - Ума ми е в тила
- - Ума ми е слязъл в краката
- - Ума ми не го взема/вземе
- - Ума ми не го побира/побере
- - Ума ми не го хваша/хване
- - Ума ми не е в главата
- - Ума ми не е на място
- - Ума ми не е мястото си
- - Ума ми реже като брич
- - Ума ми реже като бръснач
- - Ума ми се върти
- - Ума ми сече като бръснач
- - Ум да ти зайде
- - Ум ми зайде
- - Ум море, акъл бръснач
- - Ум море, глава кофа
- - Ум не ми смита
- - Хваща ми ума
- - Хващам се/хвана се на ума
- - Хващам/хвана ума
- - Хвръква ми/хвръкне ми ума
- - Хвърчи ми ума
- - Ходи ми в (на) ума
- - Ходя да си търся ума
- - Чавка ми е изпила ума
- - Щуква ми/щукне ми из (от) ума
- - Щуква ми/щукне ми ума
- - Приставам/пристана на ума на някого
- - Пусти ум за делник ли, за празник ли?
- - С този ум ще пасеш патките
- - Умът ми е на друго място
- - Уча на ум <и разум> някого
- - Ходи да си търси ума
- - Виж му ума, че му купи гайда
- - Главата ми побеля, ума не ми дойде
- - Малко ум, но навреме да ти дойде
- - Малко ум, но на място
- - На друг ум съм
- - Напрягам си/напрегна си ума
- - Научавам/науча на ум <и разум> някого
ум, умъ̀т, умà, мн. умовè, умà (сл. ч.), м. 1. Способност на човека да мисли, да разсъждава.
И всякоя възраст, класа, пол, занятие / зимаше участие в това предприятие: / богатий с парите, сюрмахът с труда, / момите с иглата, учений с ума. Вазов. Геракът ценеше нейните способности, осланяше се на нейния ум и грижи. Елин Пелин. Раксин продума бавно: — Виното сърцето весели, а ума размътва. Ст. Загорчинов. Ум царува, ум робува и ум патки пасе. Послов. 2. Начин на мислене, на разсъждаване, на преценка. Не искам на стари години да ме учат на ум. Величков. Вместо всеки да дръпне жена си на страна, поведоха се сами по женски ум. П. Ю. Тодоров. 3. Прен. Съвет, напътствие, поука. Та лошо ли е, дето четем от книгите? Нали книгите са да дават ум на хората. Влайков. По-първите селяни боязливо дохождаха в града да се допитат за ум до своите приятели и познайници. Величков. 4. Способност да се помни; памет. Изпречваше му се в ума хрътката на убития. Вазов. Той слушаше откъслечните говори на хората и в ума му изпъкваше голямата икона на селската черква. Елин Пелин. Той прекарваше през ума си всички злини, които тоя човек му беше причинил. Йовков. 5. Прен. Човек със забележителна способност да разсъждава; учен, мислител. Ботев е принадлежал към големите умове на човечеството от своята епоха. □ Близко е до ума — лесно е да се разбере. Блъскам (бия) си ума (разг.) — мъча се да разбера, да отгатна, да разреша нещо. Тя си всякак биеше ума да отгадае. Вазов. Вземам ума на някого (разг.) — а) Слисвам, смайвам. Мишка едва сдържаше мотора. Много му се искаше да натисне педала, да подкара машината както той си знае, че отведнъж да вземе ума на всички. А. Гуляшки. б) Правя някого да оглупее. Върти ми се в ума (в главата) (разг.) — имам нещо на ум, мисля за нещо, но не мога да го изразя. В ума си (разг.) — мислено. Той кроеше в ума си като как може да се поправи счупеното. Мих. Георгиев. Губя (загубвам) и ума и дума — обърквам се, смущавам се силно. Де (къде) ти е умът? (разг.) — за какво мислиш, защо не внимаваш? Дойде ми (иде ми) на ум — хрумна ми, сетих се, спомних си. Колко време беше стоял тъй, не знаеше, не му идеше и на ум да стане и да отиде другаде. Йовков. И като че искаха още да си кажат нещо, спогледаха се, но не им дойде нищо на ум. П. Ю. Тодоров. Дойде ми умът в главата (разг.) — почвам правилно да разсъждавам. Докарвам някому ума в главата (разг.) — вразумявам някого. Забърквам ума на някого (разг.) — вдъхвам на някого вредни идеи. Завъртявам ума на някого (разг.) — увличам някого, правя го да се влюби в мене. Една руса главица с треперещи ресници му беше завъртяла ума. А. Каралийчев. Знам си ума (разг.) — разсъждавам трезво. Прощавай, бай Марко, пиян съм, но пак си знам ума. Вазов. Зная на ум (разг.) — зная наизуст. Беше църковен певец. Знаеше на ум цялата служба. А. Каралийчев. Избивам (изваждам) нещо от ума си (разг.) — налагам си да не мисля за нещо, което няма да стане, да се осъществи. Изкарвам ума на някого (разг.) — силно изплашвам някого. Имам на ума си нещо (разг.) — намислил съм нещо. Минава ми нещо през ума — сещам се, спомням си. Понякога му минаваше през ума за роднините. Вазов. Мътя ума на някого (разг.) — въздействам на някого да не си гледа работата; размирявам, бунтувам. На един ум съм с някого (разг.) — разсъждавам еднакво като друг. На свой ум (разг.) — според собствените си разбирания. На ума ми е (разг.) — мисля за нещо. Не е с (на) ума си (разг.) — побъркан е. Не побирам в ума си (разг.) — не разбирам, не проумявам. Опичай си ума (разг.) — обмисляй добре. Отиде му ума по някого, по нещо (разг.) — мисли само за някого, за нещо. Разбърквам ума на някого (разг.) — преча на някого да мисли и постъпва правилно. Сече ми умът (разг.) — схващам, добре разбирам. С кой ум постъпи (направи) (разг., неодобр.) — как можа да постъпиш така! Смея се на ума на някого (разг.) — подигравам се на постъпките на някого. Стига ми умът — добре разбирам. Събирай си ума! (разг.) — вразуми се, не се увличай! Момче, ума си събери! С ума си съм — разсъждавам нормално. Мълчиш и си мислиш, че съм луда. Тъй е, не съм с ума си. К. Петканов. Турям на ум (разг.) — втълпявам си. Ум да ти зайде (разг.) — да се слисаш, да се чудиш и маеш.Виж повече