разсъ̀дък - единствено число, нечленувано разсъ̀дъка - бройна форма разсъ̀дъкът - единствено число, членувано - пълен член разсъ̀дъци - множествено число, нечленувано разсъ̀дъците - множествено число, членувано
РАЗСЪ̀ДЪК, мн. -ци, м. 1. Способност да се разсъждава, да се мисли логически, умно; разум, ум.