саркастѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано саркастѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член саркастѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член саркастѝчна - единствено число, женски род, нечленувано саркастѝчната - единствено число, женски род, членувано саркастѝчно - единствено число, среден род, нечленувано саркастѝчното - единствено число, среден род, членувано саркастѝчни - множествено число, нечленувано саркастѝчните - множествено число, членувано
САРКАСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който съдържа, изразява сарказъм (в 1 знач.); жлъчен2, злобен, язвителен, саркастически.
Говореше по свойствения си начин, с онова особено натъртване на думите, което придаваше на речта ѝ иронични, дори саркастични нотки. Л. Станев, ПХ, 26. Чардафон пристъпи напред. Зачервеното му от възбуда лице се изкриви в саркастична усмивка. В. Геновска, СГ, 305. Редингота бе известен в града с неизменното си саркастично и заядливо високомерие към гражданите, към другите учители, към гимназистите и дори към собственото си семейство. Д. Димов, Т, 67. Заптиетата влизаха и излизаха от разните стаи и едни вкарваха, други изкарваха, прекарваха им понякога груби и саркастични епитети и бездушно ги мушкаха и блъскаха. К. Величков, ПССъч. I, 7. Саркастичен афоризъм. Саркастични реплики. Саркастично отношение.Виж повече2. За човек – който проявява сарказъм; язвителен, остроезичен. Тези думи излъхват една интимна благосклонност, нещо повече, едно приятелско отношение, на пръв поглед необичайно за такъв неприветлив, скептичен и саркастичен човек. Б. Райнов, Т I, 197. Младенов е възторжен, когато оценява успех, сполука на автора, и саркастичен, язвителен, когато езикът на произведението не го задоволява. Л. Крумова-Цветкова и др., ЖПН, 109. Димитров се задоволява да каже само, че като фейлетонист Любен Каравелов бил „повече саркастичен и в същото време не така свободен в изразни средства, както в разказите си“. М. Арнаудов, ДЗББ, 225. Саркастичен събеседник.