сра̀м - единствено число, нечленувано сра̀ма - единствено число, членувано - непълен член сра̀мът - единствено число, членувано - пълен член срама̀ - единствено число, членувано - непълен член срамъ̀т - единствено число, членувано - пълен член
- 1. срам
- - Избърсвам/избърша срама <от челото>
Виж повече- - Кой ли си е затрил срама да си го намерил
- - Ни срама, ни очи
- - Нямам ни срам<а>, ни очи
- - Отишъл съм зад срама
- - От кумова срама
- - Очите ми капват от срам
- - Срам ти ял очите
- - Умивам/умия срама от лицето
- - Умивам/умия срама <от челото>
- - Потъвам/потъна в земята от срам
- - Ставам/стана за срам
- - Ще ми окапят веждите <от срам>
- - Лепвам/лепна срам на лицето на някого
- - Оперирал се от срам
срам, срамъ̀т, срамà, мн. срàмове, м. 1. Неприятно, мъчително чувство, породено от съзнанието за извършена лоша, неприлична постъпка.