а̀лчен - единствено число, мъжки род, нечленувано а̀лчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член а̀лчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член а̀лчна - единствено число, женски род, нечленувано а̀лчната - единствено число, женски род, членувано а̀лчно - единствено число, среден род, нечленувано а̀лчното - единствено число, среден род, членувано а̀лчни - множествено число, нечленувано а̀лчните - множествено число, членувано
А̀ЛЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е ненаситен, жаден за материални блага. Млад беше тогава Индже, не скъпеше живота си, не се боеше от смъртта. .. Стана алчен за злато и лъвския пай от всяка плячка вземаше за себе си. Й. Йовков, СЛ, 126. — Имам зет, .., но е един алчен за пари, ламя. А. Гуляшки, ЗР, 53. — Дай ги тия имоти на сърце алчно за богатство. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 22. Възгордяват се някои от младите. Алчни да печелят, те забравят кому дължат благоденствието си. Вл. Полянов, ПП, 102. И тримата тия добруджански господари си приличаха по това, че бяха алчни за земя и ненаситни на печалби. А. Гуляшки, ЗР, 14-15.
2. Лаком, хищен. „Тогава кръвта ме опи. Пробуди се отново в мене ведрата сила на звероловец, кипнаха ми жилите, — както кипваха някога, кога се борех с алчни зверове по балканите.“ Н. Райнов, КЦ, 106. Океанът бучал грозно, вълните се блъскали яростно в бордовете, а наоколо плували алчни акули, които очаквали плячка. П. Бобев, ЗП, 121-122.
3. Който е жаден за удоволствия, наслади. За щастие си алчна, Ево, / а се боиш към сладкий плод да сегнеш, / що твоя бог ти запрети / преди три хиляди години, / наивно дете! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 118. И в пламенно безумие десница / извърнала към голите тела / на статуите — алчната царица, / сама в легло, ридаеше: Ела! П. К. Яворов, Съч. I, 164.
4. Обикн. за очи, поглед — който изразява ненаситен стремеж към материални блага, храна или плътско желание, страст; лаком. —