жа̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано жа̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член жа̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член жа̀дна - единствено число, женски род, нечленувано жа̀дната - единствено число, женски род, членувано жа̀дно - единствено число, среден род, нечленувано жа̀дното - единствено число, среден род, членувано жа̀дни - множествено число, нечленувано жа̀дните - множествено число, членувано
- 1. жаден
- - Вода бродя, жаден ходя
Виж повече- - Вода газя, жаден ходя
- - Прекарвам/прекарам жаден през водата
- - Като врана за кръв, жаден
ЖА̀ДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който изпитва нужда да пие вода.
Тръгна по пътя с едри крачки, но отведнъж усети, че е жаден. Върна се и пи от рекичката. Ем. Станев, ВТВ, 67. Други се бавят, пият на чешмата, без да са жадни, и тогава Марин налита на тях. Й. Йовков, СЛ, 106. Ян Бибиян и Калчо бяха жадни, те се приближиха до водата и като взимаха с ръце от струята, напиха се хубаво. Елин Пелин, ЯБЛ, 77. – Защо блееш, бяла руда? / Гладна ли си, жадна ли си? Нар. пес., СбНУ VIII, 18. Жаден кон мътна вода не гледа. Послов., СбНУ III, 249-250. ● Нар.-поет. жаден ожаднявам. Калинка жадна ожадне, / наведе вода да пие, / овчар се от бряг провикна: / – Не пий, Калинке, таз вода, / тази вода е кървава. Нар. пес., СбВСт, 65. // Който изпитва нужда да пие нещо. – Но знаете ли, че аз съм жадна? – И аз. Да вземем по едно пиво? Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 21.Виж повече2. Който е на човек, изпитващ нужда да пие, или се отнася до такъв човек. А кипра бъклицата преминава, / поред гърлата жадни освежава. Ем. Попдимитров, СР, 29. Днеска, о мои приятели, сетен път аз ви подавам / стомната, за да разквася жадни ви устни с водица! А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 128.
3. Прен. С предл. за или със следв. изр. със съюз да. Който изпитва силно желание за нещо, който жадува, копнее за нещо. Жадният за наука Стефан нарами един ден торбата с хляб и солчица и потегли към Зограф. Д. Немиров, Б, 39. Той изпитва облекчение от тази мисъл, като човек, който е дошъл от дълъг път и е жаден за почивка. Л. Стоянов, Избр. пр III, 360. Той бе ходил с хаджи Василий по манастирска просия и сега се връщаше, жаден да научи какво се е случило в негово отсъствие. Ст. Дичев, ЗС I, 264. Дали тия хора наистина бяха крадци? .. И по-скоро по усет той разбра: не бяха крадци. Бяха жадни за приключения, бяха жадни да опитат силата на юмруците си. Б. Йосифова, БЧМ, 72. ● Обр. Нивите глъхнеха в някаква странна умора, жадни сега за слънце тъй, както по-рано бяха жадни за влага. Й. Йовков, Ж 1945, 239. // Прен. Обикн. с предл. за. Който ламти за нещо; алчен. И тук гъмжило от хора с неопределено занятие, които се бяха устремили към младата столица, жадни за печалба, бързо забогатяване. В. Геновска, СГ, 14. Жадното за злато човечество никога не бе изпитвало по-силна тревога, по-висока треска. Елин Пелин, ЯБЛ, 79.
4. Прен. Обикн. за очи, поглед и др. – който изразява силно желание за нещо, нужда от нещо. Децата с жадни очи гледат играчките, дърпат майките си за полите и ги молят да им купят от тях. Сп. Кралевски, ВО, 45. Костадин вадеше от чантата документи и писма, с нетърпеливи, жадни ръце мачкаше хартиите, надничаше в илюстровани картички. Ем. Станев, ИК I и II, 64. Тя слушаше с жаден интерес. Отначало всичко беше ново и изненадващо за нея. Ем. Манов, ДСР, 260. И зафана да я следи на хорото и да я дири там с жаден поглед. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 193. Ти помниш ли поне един моряк, / не хвърлил жаден взор далече, / там, дето в гаснещата вечер / дъхът на тропика се чувства? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 32. // Който изразява алчност; алчен, лаком. – Дай му награда, достойна за един предател! Джелатинът измъкна ятагана си и с един удар отсече главата с жадните за злато очи. А. Каралийчев, МИ, 43. При онази гешефтарска страст за купувание и спекулирание с разни акции, която беше заразила и млади, и стари и бе обърнала жадните погледи на всички към банките и банкерските кантори – трябваше да се намери някой да се провикне: „Еей, българино, стой бе“. Ал. Константинов, Съч., 93. Той тръгна да обикаля имота си и нагази в посевите. С големи, жадни крачки обиколи първата нива. Елин Пелин, Съч. III, 97.
5. Като същ. жаден (жадния<т>) м. Човек, който усеща жажда. Исмаил бей е минал край жаден, а не го е напоил. А. Дончев, ВР, 222. Разбира се, че само жадният знае какво нещо е жаждата; само гладният знае какво нещо е гладът и само затвореният може да оцени, както трябва, що е свобода. Л. Каравелов, Съч. IV, 4.
◊ Вода газя, жаден ходя. 1. Разг. Ирон. Не мога да се възползвам от нещо, с което съм в непосредствен контакт, въпреки желанието си. Мине ли ерген край вази – / през вода да гази, / жеден – морен ходи. К. Христов, Кр, 33. 2. Диал. Съвсем съм се забравил. Гладен и жаден. Разг. Лишен от най-необходимите средства. – Гладна и жадна ли си останала? Й. Йовков, Ж 1945, 166. Натруфил си жената си, като царибашийка, а децата ти ходят гладни и жадни! Л. Каравелов, Съч. VII, 59. Кво седиш, ъ бре, кво чакаш, / та са на войска не пишеш, / войската да си воюваш – / войската ти й гладна и жадна, / войската ти й гола и боса! Нар. пес., СбНУ XLVI, 214. Жаден като врана (гарван) за кръв; жаден като смок. Диал. Много жаден. Той с висок глас поръча на кръчмаря да им даде вино да пият. – Чичо Вълко, остави тази работа, не трябва! – обади се Палюнката. – Дядо Вълко, не го слушай, жаден е като смок! – намеси се червенокосият Пънди. К. Петканов, П, 63.
– Друга (остар. и диал.) форма: жъ̀ден.
ЖА̀ДЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. 1. Който е силно желан, любим; жадуван. Тя най-напред ще отиде при него, ще го притиска до висналите си гърди и ще му приказва най-галени думи, каквито една майка може да изрече пред жадена рожба. Ст. Чилингиров, РК, 270. На невястата е драго и весело, че след толкова време затворен живот пак излиза пред хората и изнася своето мило и жадено детенце. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. И, като пред свой, пред мен / ред поредом изповяда / .. / Де е бил и как живял / .. / как го чака и копней / дома жадена изгора. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 58. Жадено внуче.
2. Рядко. Който изразява силно желание, любов. – Глупава – каза учителката, подавена от свое чувство, и като извърна жадени очи към там, където беше отишъл учителят с ергените, глухо въздъхна. А. Страшимиров, К, 11.
– Друга (остар. и диал.) форма: жъ̀дан.