ла̀ком - единствено число, мъжки род, нечленувано ла̀комия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ла̀комият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ла̀кома - единствено число, женски род, нечленувано ла̀комата - единствено число, женски род, членувано ла̀комо - единствено число, среден род, нечленувано ла̀комото - единствено число, среден род, членувано ла̀коми - множествено число, нечленувано ла̀комите - множествено число, членувано
- 1. лаком
- - Очи лакоми, дупе тричаво
ЛА̀КОМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който обича да яде много, с охота и бързо.
Много лаком човек беше този Тане. Дадеше ли му някой цял самун хляб, той веднага го изяждаше. Г. Белев, ПЕМ, 86. На обеда имаха само неколцина гости, обядваха набързо и много съжаляваше за това Стойна, която успя да седне на трапезата до Лазара и само блещеше очи в него, та дори и забравяше да се храни, колкото и да беше лакома. Д. Талев, ЖС, 317. Кокошките се събираха замислени край стрехите, .., като зърваха червейче да пълзи по мократа земя, се стрелваха, боричкаха се, дорде по-силната и по-лакомата го нагълтваше с човката си. Кр. Григоров, И, 118. По малко готвим ние. Не лапаме много като вас, прости и лакоми хора! А. Разцветников, СН (превод), 37. Врана лакома и стара / пазела със бой и вик / падналия на пазара / от конете ечемик. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 159.Виж повече2. Който показва, че се яде с голямо желание, ненаситно. Зад нея се чуваше лакомото мляскане на свинете. Елин Пелин, Съч. II, 151. Чуваше се само шум от грубо късане меса и лакомо млащене. Ив. Вазов, Съч. IX, 126.
3. Разг. Който се яде с голяма охота, защото е много вкусен. На трапезата бяха наслагани блюда с постни яденета и закуски: ..; като венец на всичко — една дълбока фарфорова паница с армеева чорба, сгъстена със ситно нарязано кисело зеле, поляна изобилно с дървено масло и посипана разкошно с червен пипер — една от най-лакомите гозби тая вечер. Ив. Вазов, Съч. XII, 53. Нящо месце или сланинка — такива лакоми ястиета тя и в по-големите празници не сякога си готвеше. Т. Влайков, Съч. II, 106. Не остана троха хляб у някого и от няколко дни само някой кочан мисир, суров или набързо изпечен на пуканки, беше лакомата и единствена храна, каквато не всеки имаше. Й. Йовков, ПК, 86. Перо се ръкува с Бонка, потупа я по рамото и седна до нея, а Дако заяви, че ще намине горе да направи ревизия на кухнята. И, може би, той в първия момент наистина да мислеше само за кухнята и лакомото ядене. Г. Райчев, ЗК, 44.
4. Който показва ненаситност; ненаситен. Наглед всичко пак потече по старому: уроците, домашните, класните упражнения, лакомото пушене през междучасията между рафтовете на бюфета. А. Гуляшки, Л, 77. — Да си събера душа — повтори Асан ходжа и като всмукваше лакоми глътки от дима на цигарата, заразправя. Н. Хайтов, ШГ, 274. — Май че попреядох .. Не биваше да ям толкова много, ама на, уста лакоми — разяждат се. Г. Караиванов, ЮМ, 135. Там [в тропическия лес] често се срещат опасни змии, увити около стъблата на клоните, които чакат плячката сама да се приближи до лакомата им уста. М. Марчевски, ТС, 43. Аз пък зная: — Моето сестриче / има много лакомо езиче — / всичко близва, хапва и опитва, / пък стомаха хич си не запитва. Чичо Стоян, ЧК, 16.
5. Прен. Който изразява жажда, неутолимост за нещо. И той гледаше с триумфален поглед другарите си, които слушаха с лакомо внимание тая историйка. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 8. Ето пътя за да възкресим отново нашия Византион! „Пак! — сви се сърцето на Раковски. — Както и да подхване, каквото и да говори, все това лакомо, бездънно и лудо желание, това чувство, което е заменило свободата с егоизма!“ Ст. Дичев, ЗС, 305. Тук-там, .., можеш да видиш, .., няколко жени седнали на прага или на ниски столчета, че работят и приказват и с лакомо любопитство изглеждат редките минувачи. К. Величков, ПССъч. I, 4.
6. Обикн. за очи, поглед — който изразява ненаситно желание, стремеж. Черноокият хвърли лаком поглед към връстниците и без да чака много-много, попита Алеков. Д. Калфов, Избр. разк., 249. Аташето, който отдавна вече хвърля лакоми погледи към живия сандвич в резедавата рокля, става от мястото си и се приближава грациозно до срамежливата певица. Св. Минков, РТК, 148. Тя беше малко, неспокойно животинче, с големи лакоми очи, които искаха да погълнат целия свят. К. Калчев, ДНГ, 29. Деца на нашия народ, тръгнали със своите учители да видят столицата на Третото българско царство... Какво не бих дал да мога да погледна още веднъж този свят с техните лакоми очи! А. Каралийчев, С, 291.
7. Който предизвиква силно желание за нещо; съблазнителен. Какво да прави [Викенти] с лакомата плячка? / Че двеста хиляди не са играчка! / И ето фирма „Космос“ основава. Ем. Попдимитров, СР, 182. После, от тия лакоми подробности, пак минаха на Ненка и я засипаха с присмивки и укори на неговата глупост. Ив. Вазов, Съч. XI, 101.
8. Прен. Обикн. в съчет. с предл. за. Алчен (в 1 и 2 знач.). Широкият простор отворен за всичките честолюбия и широки размахвания, пробуди и всичките алчности, ненаситни, лакоми и груби ламтения за обезпечение личното благо във вреда на общественото. Ив. Вазов, Съч. XIII, 50. Гърбуна беше неизказано лаком за богатство. Той трепереше над парата и беше готов за пет стотинки да се разправя по цели часове с някой клиент. Д. Немиров, Д № 9, 30. Лаком човек е Динето — земя има, колкото половината село, а пък за още ламти. К. Петканов, СВ, 39. — Лакоми сте вие... / .. / Не се насищате на пари. Й. Йовков, 3, 1937, бр. 5417, 2. Та тогава написах това нещо. И то беше вече по-сериозно написано. По едно време познах, че то има някаква литературна стойност и че може да се печата. Но аз не бях лаком за слава. СбАСЕП, 259. Освен това, във времето на турското падение mue ще да бъдат отворени врата за лакомите европейци. Хр. Ботев, Съч. 1929, 192. // Който иска нещо силно и ненаситно, който е жаден, ненаситен на нещо. Напуснах Ташбоаз ненаситен, още лаком за хубостите му. Ст. Станчев, HP, 79. — А пък вчера — подхвана наново той [Пенко] — повдигнах капака ей на този кошер и гледам — пълен с мед! Чакай, рекох си, да си близна от крайчеца... Че като ме подгониха ония ми ти пчели, че беж... — Види се, познават кой е лаком за мед — усмихна се Ерусалем Захаров. Д. Ангелов, ЖС, 70. Историята на нашия минал живот в борби разказвам на внучката си. Нека да бъде дълга, както иска тази малка душа, .. Струва ми се, че тя от мене наследи слабостта да бъде лакома за хубавото. З. Сребров, Избр. разк., 169.
◊ Очи лакоми, дупе тричаво. Разг. Ирон. Грубо. За самомнителен човек, който се заема с работи, неотговарящи на възможностите му.