аристокра̀ция - единствено число, нечленувано аристокра̀цията - единствено число, членувано аристокра̀ции - множествено число, нечленувано аристокра̀циите - множествено число, членувано
АРИСТОКРА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. В монархическото общество — най-висшето съсловие благородници, което по силата на произхода и богатството си се намира по родство и наследство в привилигеровано положение по отношение на останалото население. До революцията френското общество се деляло на три съсловия. Първото съсловие съставлявало духовенството; второто — феодалната аристокрация и третото — буржоазията, селяните и работниците. Ист. Х кл, 11. През феодалния строй и неговото разслоение, като реакция срещу светската и църковна аристокрация, богомилите пускат и из тоя край своя корен. Ст. Станчев, НР, 60. Родова аристокрация.
2. Със съгл. опред. Привилегирована част от класа или от обществена група. Сега съжалявам, че не отидох в този градец. Там можех да видя паричната аристокрация, как изглежда и как живее. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 64. Финансова арстокрация.
3. Прен. Разг. Обикн. със съгл. опред. Част от обществото, която изпъква със своята висока образованост и култура. Духовна аристокрация.
◊ Работническа аристокрация. Малцинство от добре обучени, квалифицирани и високо заплатени работници, което подпомага икономическата власт на собствениците — капиталисти.
— От гр. ἀριστοκρατία.