елѝт - единствено число, нечленувано елѝта - бройна форма елѝтът - единствено число, членувано - пълен член елѝти - множествено число, нечленувано елѝтите - множествено число, членувано
ЕЛЍТ м. 1. Книж. Най-издигнатата, най-отбраната част от дадено общество, за която се смята, че има особени качества, познания и умения, поради което обикн. има определяща, водеща, лидерска роля в политическия, икономическия, социалния и културен живот.
На баловете във Военния клуб, на които човек можеше да отиде само ако има покана, си даваше среща така нареченият елит на града: офицерството, индустриалците, едрите търговци, по-висшите държавни чиновници. Д. Ангелов, ЖС, 222. В миналото в „Ловния дом“ се хранели само хората от елита, от отбраното общество. А. Станоев, П, 54. София е друго. Столица, културен град, културни люде.. — То се знае! Учени, писатели, професори... От елита на българския народ. Ст. Чилингиров, РК, 218-219. Представителите на българите в Солун бяха само четиримата гемиджии. Учителите българи, духовният елит на българщината, бяха люде скромни, прибрани,.. и отбягваха тая шумна навалица. Д. Спространов, С, 45-46. // Най-издигнатата, най-отбраната част от дадeна социална група, прослойка, профeсионалeн кръг и под. Театрален елит. Военен елит. Столичен елит.Виж повече2. Сел.-стоп. Отбрани екземпляри от растения и животни при селекция. Целта на отбора е да се отделят най-добрите растения.. За изходен материал при отбора най-често се използуват местни форми или сортове, от които се отбират елити. Д. Циков, КСКР, 21-24.
— Фр. élite.