ЛЕКСИТ

Основна форма: цвя̀т - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

цвя̀т - единствено число, нечленувано
цвета̀ - единствено число, членувано - непълен член
цветъ̀т - единствено число, членувано - пълен член
цветовѐ - множествено число, нечленувано
цветовѐте - множествено число, членувано
цвя̀та - бройна форма

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 боя - багра - цвят
2 багра - цвят - тон (прен.) - окраска (книж.) - краска (книж.)
3 цвят (прен.) - каймак (прен.; разг.) - връх (прен.) - елит - аристокрация - хайлайф

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:

1. цвят

- Върбов цвят

Резултати от: Речник на българския език

цвят¹, цветъ̀т, цветà, мн. цветовè, цвя̀та (сл. ч.), м. 1. Част от растение, съставена от венче, обикн. с обагрени листа, които обкръжават плодник и тичинки, служеща като орган за размножаване. 2. Диал. Плесен отгоре на вино, оцет, туршия и др. 3. Обикн. членувано. Прен. Най-отбраните хора от известно общество, от известна област в живота. Цветът на интелигенцията. Цветът на обществото.

цвят², цветъ̀т, цветà, мн. цветовè, цвя̀та (сл. ч.), м. Свойство на едно тяло да предизвиква определено зрително усещане в съответствие със спектралния състав на отразеното или изпусканото от него излъчване, напр. червено, синьо, зелено и др. □ Изгубвам цвета на лицето си — пребледнявам.

Виж повече