безсърдѐчен - единствено число, мъжки род, нечленувано безсърдѐчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безсърдѐчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безсърдѐчна - единствено число, женски род, нечленувано безсърдѐчната - единствено число, женски род, членувано безсърдѐчно - единствено число, среден род, нечленувано безсърдѐчното - единствено число, среден род, членувано безсърдѐчни - множествено число, нечленувано безсърдѐчните - множествено число, членувано
1 суров (прен.) - безжалостен - безсърдечен - жесток - жестокосърдечен (книж.) - коравосърдечен - бездушен - безчувствен
БЕЗСЪРДЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява съчувствие, отзивчивост, милост; бездушен, безчувствен, коравосърдечен. Тогаз баба Въла, .., намразваше като смъртен враг снаха си, тази безсърдечна чужда жена, която беше отнела сина ѝ. Й. Йовков, ЖС, 117. Тъй суров и хладен, рекъл би някой, че в отношенията си към нас тато е безсърдечен и безчувствен. Т. Влайков, Пр I, 76.
2. Който изразява безчувственост, коравосърдечие. Неговият глас беше сух, омразен, безсърдечен и циничен. Елин Пелин, Съч. II, 117. Но тя говореше за бъдещето си с такава голяма радост и с такъв безсърдечен егоизъм! Това го обиди и огорчи. Той се надяваше да види повече привързаност в нея. Й. Йовков, Ж 1920, 135. Безсърдечни думи.