безду̀шен - единствено число, мъжки род, нечленувано безду̀шния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безду̀шният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безду̀шна - единствено число, женски род, нечленувано безду̀шната - единствено число, женски род, членувано безду̀шно - единствено число, среден род, нечленувано безду̀шното - единствено число, среден род, членувано безду̀шни - множествено число, нечленувано безду̀шните - множествено число, членувано
1 мъртъв - безжизнен - бездушен (книж.) - безчувствен - умрял - бездиханен (книж.)2 суров (прен.) - безжалостен - безсърдечен - жесток - жестокосърдечен (книж.) - коравосърдечен - бездушен - безчувствен 3 студен (прен.) - неотзивчив - бездушен - безчувствен - глух (прен.) - неуслуживВиж повече
БЕЗДУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Книж. Който не проявява признаци на живот; безжизнен, мъртъв. — И като прекършен от буря клон тя се поваля над бездушния вече труп... Т. Влайков, Пр I, 40. Една жена вика: „Чуйте! срам!“ и пушна / към войската царска и падна бездушна, / и гърмът разклати смаений народ! Ив. Вазов, Съч. I, 179. Барикади срутени, бездушни тела, / пустота и кошмар безпощаден. Хр. Смирненски, Съч. I, 71.
2. Рядко. За предмети — неодушевен. Още след първите няколко удара стана нещо с него — тялото му се отпусна и като че ли тоягата падаше върху бездушна вещ. Д. Талев, И, 356. Вещите или бездушните неща не ся хранят. Й. Груев, Лет., 1869, 86.
3. Който не проявява или не е способен да прояви съчувствие, отзивчивост; безсърдечен, безчувствен. Противоп. чувствителен, отзивчив, сърдечен. Не мога да удържа възмущението си, когато слушам такива бездушни хора. Малко ли бяха страданията на момчетата? Поне сега — малко повече великодушие! Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 89. — Ще се зарека веднъж завинаги да не ходя и да не споделям с никого. — Гледай сега, ти и мене обиждаш, бай Симеоне. Кои са тези бездушни същества, към които ме причисляваш? Н. Стефанова, ОС, 135. Не става ли и той студен, бездушен администратор като много други, които говорят за грижи към човека, а пет пари не дават за него? М. Марчевски, П, 224.
4. Който е свойствен на човек, неспособен да прояви съчувствие. От цялата му личност лъхаше романтиката на минали феодални времена, бездушната коравина на прусак и спокойствието на работлив германец. Д. Димов, Т, 152. Бездушно отношение.
5. Който е лишен от живо чувство към нещо, неспособен да изживее, да почувствува нещо; сух.