неотзивчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
неотзивчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
неотзивчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
неотзивчѝва - единствено число, женски род, нечленувано
неотзивчѝвата - единствено число, женски род, членувано
неотзивчѝво - единствено число, среден род, нечленувано
неотзивчѝвото - единствено число, среден род, членувано
неотзивчѝви - множествено число, нечленувано
неотзивчѝвите - множествено число, членувано
НЕОТЗИВЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не проявява отзивчивост, не се отзовава, когато от него се очаква разбиране, съчувствие, участие; безучастен.