неотзивчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * неотзивчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неотзивчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неотзивчѝва - единствено число, женски род, нечленувано неотзивчѝвата - единствено число, женски род, членувано неотзивчѝво - единствено число, среден род, нечленувано неотзивчѝвото - единствено число, среден род, членувано неотзивчѝви - множествено число, нечленувано неотзивчѝвите - множествено число, членувано
НЕОТЗИВЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не проявява отзивчивост, не се отзовава, когато от него се очаква разбиране, съчувствие, участие; безучастен.
Ала селяните изглеждаха някак си студени, неотзивчиви и мислеха повече за изправността на колите и брадвите си, за всекидневната нужда,.., отколкото за идеите на своя гост от дъскорезницата. Кр. Велков, СБ, 48. Неотзивчив към нуждите на съгражданите си.See more— От рус. неотзывчивый.