жестокосърдѐчен - единствено число, мъжки род, нечленувано жестокосърдѐчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член жестокосърдѐчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член жестокосърдѐчна - единствено число, женски род, нечленувано жестокосърдѐчната - единствено число, женски род, членувано жестокосърдѐчно - единствено число, среден род, нечленувано жестокосърдѐчното - единствено число, среден род, членувано жестокосърдѐчни - множествено число, нечленувано жестокосърдѐчните - множествено число, членувано
1 суров (прен.) - безжалостен - безсърдечен - жесток - жестокосърдечен (книж.) - коравосърдечен - бездушен - безчувствен
ЖЕСТОКОСЪРДÈЧЕН, -чна, -чно,
мн. -чни, прил. Който е жесток по характер; безмилостен, безжалостен, коравосърдечен. Противоп. добросърдечен. – Вие се оказахте по-жестокосърдечен от мене, реакционера, народняка. Увлякохте хиляди, изпратихте ги на изтезания и смърт. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 547. Той, като е препирлив с домашните, жестокосърдечен към слугите и студен към сродниците, става на всичките предмет на омраза и отвращение. Ал. Кръстевич, ВПЖ, (превод), 76.Виж повече