Основна форма: беля̀зан - Прилагателно

Форми:

беля̀зан - единствено число, мъжки род, нечленувано
беля̀зания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
беля̀заният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
беля̀зана - единствено число, женски род, нечленувано
беля̀заната - единствено число, женски род, членувано
беля̀зано - единствено число, среден род, нечленувано
беля̀заното - единствено число, среден род, членувано
беля̀зани - множествено число, нечленувано
беля̀заните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 осъден - предопределен - обречен - орисан - белязан (прен.; разг.)

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:


1. белязан
- Белязана овца
- Белязано магаре
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

БЕЛЯ̀ЗАН, -а, -о, мн. -и.

Прич. мин. страд. от бележа като прил. 1. Разг. Който има някакъв физически недостатък и обикновено се проявява като зъл, лош. — Сакато, пък зло! — Белязал го Господ. От белязан челяк да бягаш. Й. Йовков, СЛ, 136. — Ти не си майка! Не чуваш ли, че детето се къса от плач? Я иди при него и го умири .. От белязани хора добро никой не е видял! .. Нямата разтърси глава, за да му каже, че няма да иде. К. Петканов, ОБ, 254.

2. Прен. Към когото има предубедено отношение поради някакви негови простъпки, провинения. — Ний сме белязани люде, дето ни наричат. .. богомили. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 190. Обичаше я, но .. не беше помислял в сънищата си дори за взаимност. .. Беше лудост да мисли, че именно него, белязания червенокос недодяланик, ще избере тя за другар! А. Гуляшки, МТС, 133.

◊ Белязани атоми. Обикн. мн. Спец. Радиоактивни или стабилни изотопи на химически елементи, които се използуват широко като индикатори при изследване на различни процеси в медицината, техниката и при научни изследвания. С помощта на белязани атоми научни сътрудници на Белоруската академия на науките са проникнали в същността на образуването на хлорофила в растенията. ВН, 1958, бр. 2240, 4.

Виж повече