орѝсам - първо лице, единствено число, сегашно време орѝсаш - второ лице, единствено число, сегашно време орѝса - трето лице, единствено число, минало свършено време орѝсаме - първо лице, множествено число, сегашно време орѝсате - второ лице, множествено число, сегашно време орѝсат - трето лице, множествено число, сегашно време орѝсах - първо лице, единствено число, минало несвършено време орѝсахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време орѝсахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време орѝсаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време орѝсаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време орѝсай - второ лице, единствено число, повелително наклонение орѝсайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение орѝсал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие орѝсалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие орѝсалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие орѝсала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие орѝсалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие орѝсало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие орѝсалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие орѝсали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие орѝсалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие орѝсан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие орѝсания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие орѝсаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие орѝсана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие орѝсаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие орѝсано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие орѝсаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие орѝсани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие орѝсаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОРЍСАН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от орисам като прил. Остар. и поет. Съдбовен, предопределен. Дълбокият и орисаният трагизъм на това положение, в което вече от ХIII век се е намирала римската теократия, се е заключвал именно в това, че най-енергическите мерки, предприемани за повдиганието и усилванието на папския авторитет, са се обръщали във вреда на този отпаднал принцип, когото те е трябвало да поддържат. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 17. И някога, над път орисан, / когато ангел прелети, / ще грейне, в небеса изписан, / ликът на всичките мечти. Т. Траянов, Съч. III, 154. В очите им свети орисаний дял: / безцелно да бродят и бавно да мрат. Н. Лилиев, Ст 1932, 124.Виж повече