Основна форма: обрѐчен - Прилагателно

Форми:

обрѐчен - единствено число, мъжки род, нечленувано
обрѐчения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
обрѐченият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
обрѐчена - единствено число, женски род, нечленувано
обрѐчената - единствено число, женски род, членувано
обрѐчено - единствено число, среден род, нечленувано
обрѐченото - единствено число, среден род, членувано
обрѐчени - множествено число, нечленувано
обрѐчените - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 осъден - обречен - орисан
2 осъден - предопределен - обречен - орисан - белязан (прен.; разг.)

Резултати от: Речник на българския език

ОБРЀЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обрека като прил. Книж. 1. Който е обещан на някого, предназначен, определен за някого. И девойката пристъпила до момъка и казала: — А аз мислех, че ще заваря тук гърбавия коняр. Кажи ми: кой от двамата е мой съпруг? И Бадредин отвърнал: — Можеш ли да се съмняваш, че съдбата е отредила аз да бъда твой съпруг, о, господарке на сърцето ми?.. И след това обречените един за друг щастливци дълго си шепнели нежни слова. Св. Минков, ПШ, 96. И сега [Стоян] посочва истинската, едничката причина да не напредва дружеството — невнасянето на обречените от разни места капитали. М. Арнаудов, БКД, 137. Един за друг обречени, / кой нас ще раздели? Д. Дебелянов, С 1936, 28. — „Петербургският вестник“ казва, че Портата не е в състояние в никой случай да изпълни обречените си реформи. НБ, 1876, бр.32, 126.

2. Който по силата на вътрешни причини е изправен пред, гибел. Двама души премятаха през дебел клон примка за бесене, други двама бяха повалили върху калдъръма обречения клетник и го притискаха с колене. А. Дончев, ВР, 69. Неочакваната смърт на Петкоолу.. ясно сочеше каква съдба очаква бунтарите.. И Станоя Балабанов заживя с чувството на обречен човек. А. Христофоров, А, 92-93. На 5 април 1453 година огромната войска на брой „колкото пясъка на морето“ пристигна сред облаци прах и спря пред стените на обречения град. А. Каралийчев, В, 138. Пишеше прощални думи / на обречени мъже / в миговете пред куршума / и студеното въже... Мл. Исаев, ПТН, 13.

3. Като същ. обречен, обречена, обречено, мн. обречени. а) Човек, когото очаква неминуема гибел.

Виж повече