бу̀твам - първо лице, единствено число, сегашно време бу̀тваш - второ лице, единствено число, сегашно време бу̀тва - трето лице, единствено число, минало свършено време бу̀тваме - първо лице, множествено число, сегашно време бу̀твате - второ лице, множествено число, сегашно време бу̀тват - трето лице, множествено число, сегашно време бу̀твах - първо лице, единствено число, минало несвършено време бу̀твахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време бу̀твахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време бу̀тваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време бу̀тваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време бу̀твай - второ лице, единствено число, повелително наклонение бу̀твайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение бу̀тващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бу̀тващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие бу̀тващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие бу̀тваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бу̀тващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие бу̀тващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бу̀тващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие бу̀тващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие бу̀тващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие бу̀твайки - деепричастие бу̀твал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие бу̀твалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие бу̀твалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие бу̀твала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие бу̀твалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие бу̀твало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие бу̀твалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие бу̀твали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие бу̀твалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие бу̀тван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие бу̀твания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие бу̀тваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие бу̀твана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие бу̀тваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие бу̀твано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие бу̀тваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие бу̀твани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие бу̀тваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
БУ̀ТВАМ, -аш, несв.; бу̀тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бу̀тнат, св. 1. Прех. и непрех. Веднъж или изведнъж бутам. Щом ги вижда, лодкарят .. бутва лодката съвсем до брега. М. Грубешлиева, ПП, 46. Когато спряхме горе на стълбите, той бутна отсрещната врата и я остави открехната. Ст. Чилингиров, ХНН, 156. — Ха! — бутна той вестника настрана и се изправи. — Добре си ми дошъл, Анго! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 111. Беше рано сутрин и повечето от въстаниците бяха се струпали край реката, чуваше се оттатък викот и смях — някой бе паднал във водата или пък бяха го бутнали да се поразхлади. Д. Талев, И, 558. Старата още по-силно се разрева, очите му щеше да извади: „Остави ще бутнеш къщата, та сетне не ще има главите си къде да заврем...“ Г. Караславов, Тат., 197. По едно време някой го бутнал кротко по рамото. А. Каралийчев, ПС I, 61. Ганчо се огледа наоколо и като поостана назаде от колата, каза ѝ тихо: „Аз ти рекох, че догде е жив кръстникът ти, ти няма да умреш и няма да те бутне никой.“ Ц. Гинчев, ГК, 128. При голяма нужда, преди да поиска от чужди хора, старият мислел, мълчал, като че е имал пари, а не смеел да ги бутне. Й. Йовков, ВАХ, 181. Той стана, .. , сетне бутна куфара под леглото. Д. Спространов, С, 11. — Не са, Иванко! Ти си достоен за цар и ти трябва да станеш цар. .. (бутва му в ръката едно писмо и бързешком си отива). В. Друмев, И, 21. Ама не, бутнал е белким и него в пустия му протокол. Т. Влайков, Съч. III, 223. Вземи един-двама квартиранти, бутни им свободния наем и си карай кефа. ВН, 1960, бр. 2639, 4. Помазни им се малко, бутни нещо в ръцете им, и свършено. Не умрели плъхове, но и биволи да се търкалят по улицата, пак няма да ги видят. Ст. Чилингиров, ПЖ, 125. Гледам, че и Попчето се обажда: добре правиш, че си го бутнал да поработи, за да не плесеняса в своето бездействие. Ив. Вазов, НП, 118. Аз реших, преди да се отправя обратно, да бутна още тук-там за място. З. Стоянов, ЗБВ V, 61.
2. Непрех. Диал. Спускам се в бяг; хуквам. Църноока девойкя / църно лозйе копала / и надоле гледала, / съгледала татаре. / Бутна мома да бега, / татаре ѝ окаа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 517. Чудила се Милена кралица, / спрегнала е каруца френгия, / па бутнала през широко поле. Нар. пес., СбНУ, ХLIV, 103. бутвам се, бутна се I. Страд. от бутвам и от бутна в 1 знач. (към всички знач. на бутам). Всички с нетърпение се извръщахме към вратата, колчем тя се бутне от някого. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136. II. Възвр. от бутвам и от бутна в 1 знач. (към 3 и 4 знач. на бутам). — Току-що са дошли. — Той се бутна по челото. — И пак забравих да ви питам кое е вашето село? П. Спасов, ХлХ, 53. бутва се, бутне се безл. от бутвам и от бутна в 1 знач. (към 9 и 11 знач. на бутам). Като се бутне тук-там, ще се намери по-добра работа.
БУ̀ТВАМ СЕ несв.; бу̀тна се св., непрех. Разг. 1. Внезапно, изведнъж се бутам (в 1 и 2 знач.). Тя влезе тогава с капела прихлупена над челото и се бутна в сватбарската навалица. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 140. Ян Бибиян,.., хвана се за ръба на бъчвата, повдигна се и се бутна в нея. Елин Пелин, ЯБ, 46. Делфинът изплю горчивата, солена вода, с която една вълна бе напълнила устата му, и се бутна под вода. Ат. Мандаджиев, ОШ, 35. Камионът се бутна в дървото. Δ В тъмното се бутна в масата и се удари доста силно.
2. Пренебр. Настанявам се да живея някъде при лоши, неподходящи условия. Търсиха дълго време квартира. Най-сетне се бутнаха временно в една малка и тъмна стаичка в края на града.
◊ Бутвам / бутна в глуха линия някого. Разг. Не давам възможност на някого да се прояви, да напредне служебно или обществено. Бутвам / бутна в затвора някого. Разг. Допринасям или съдействам, за да бъде затворен някой. Тия, дето бъркаха в меда, си облизаха пръстите и нищо им! А сиромашкия Ицо бутнаха невинен у затвора. Ст. Даскалов, СЛ, 456. Бутвам / бутна калпака някому. Разг. Обикн. в отриц. изр. Измамвам, ощетявам, онеправдавам някого. Бутвам / бутна под миндера някого, нещо. Разг. Пренебрегвам, изоставям някого, нещо. Бутвам / бутна пръст<а> в раната. Разг. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място. Бутвам се / бутна се у шамарите. Разг. Сам си създавам неприятности, сам се поставям в неблагоприятно положение. Бутвам си / бутна си гагата (носа) някъде. Разг. Намесвам се там, където не трябва, или проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към нещо. Не бутвам / бутна косъм от главата на някого. Разг. Оставям някого съвсем невредим, не му причинявам никакво зло. Не бутвам / бутна с пръст някого. Разг. Не правя нищо лошо на някого, не му причинявам никакво зло. А ето че и ти, и аз, и много други като нас сме живи и здрави и никой с пръст не ни е бутнал. М. Марчевски, П, 148.